- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Две сърца
Снежна и мрачна пролетна нощ ,
Лутат се сенките зловещи
Вятърът неумолимо вие със своята мощ
...в любовта си те не бяха много вещи,
Но две сърца сега в едно се сляха!
В очите и се виждаше уплаха,
Поглед силен в нея се втренчи
И нещо той изхленчи...
Целувка най-прекрасна,
Запечатана на устните остана
Мина много време и настъпи някаква промяна...
Едно сърце обикна....
Най-искреното чувство то изпита!
Спокойствие в душата на момиче...
Да обича той пък я възпита,
Какво щастие е любовта,
Когато похлопа и на твоята врата!
В студената есенна вечер,
Същото това хлапе
И пак онова момче....
Душата нежна все към него тича ,
А той все още я обича!
Луната тъй чаровно се усмихва...
За пореден път тя с усмивка на лицето си заспива,
Защото в онази пролетна нощ две сърца в едно се сляха!
Преди малко го написах,дано ви хареса
"Това,което не ме убива,ме прави по-силен"-Фридрих Ницше
уоу доста е добро
Има две непреодолими трагедии в живота: едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата да си го възвърнеш!
Strahotno e!bravo =D>
Снежна и мрачна пролетна нощ ,
Лутат се сенките зловещи
Вятърът неумолимо вие със своята мощ
...в любовта си те не бяха много вещи,
Но две сърца сега в едно се сляха!
В очите и се виждаше уплаха,
Поглед силен в нея се втренчи
И нещо той изхленчи...
Целувка най-прекрасна,
Запечатана на устните остана
Мина много време и настъпи някаква промяна...
Едно сърце обикна....
Най-искреното чувство то изпита!
Спокойствие в душата на момиче...
Да обича той пък я възпита,
Какво щастие е любовта,
Когато похлопа и на твоята врата!
В студената есенна вечер,
Същото това хлапе
И пак онова момче....
Душата нежна все към него тича ,
А той все още я обича!
Луната тъй чаровно се усмихва...
Любовта им свята не затихва,
За пореден път тя кротко във леглото си заспива,
Защото в онази пролетна нощ ,
две сърца дваж по-силно затуптяха,
две сърца във едно се сляха!
Промених го малко във края,защото ми се губеше римата...как ви звучи така
"Това,което не ме убива,ме прави по-силен"-Фридрих Ницше
lele mila ima6 golqm talant bravo
Има две непреодолими трагедии в живота: едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата да си го възвърнеш!
Не знам.. на мен малко объркано ми звучи Може би, ако стиховете следваха по-отчетливо своя смисъл щеше да е по-красиво.
Абе...Не е изпипано.Не се чете гладко.Опитай се да го разделиш на куплети.И нещо не звучат някои думи на място
на мен пък мн ми харесва, само дето на някои места звучи малко разбъркано.. дано успееш да го оправиш, иначе е добре
Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
Само времето доказва силата на Любовта.
BRAVO mn dobre si se spravila !!!
Снежна и мрачна пролетна нощ ,
лутат се сенките зловещи,
вятърът неумолимо вие със своята мощ ,
а в любовта си те не бяха много вещи!
В очите и се виждаше уплаха,
хиляди звънчета в главата и звъняха.
Целувка най-прекрасна,
запечатана на устните остана!
Мина много време и настъпи някаква промяна...
Едно сърце обикна....
Най-искреното чувство то изпита!
Какво щастие е любовта,
Когато похлопа и на твоята врата!?
В студената есенна вечер,
същото това хлапе и пак онова момче....
Душата нежна все към него тича ,
а той все още я обича!
Луната тъй чаровно се усмихва...
любовта им свята не затихва !
Тя кротко във леглото си заспива,
защото във онази пролетна нощ ,
две сърца дваж по-силно затуптяха,
две сърца във едно се сляха!
-------------------------------------------------------------
Благодаря ви за мненията (и за критиките ест).Нямах абсолютно никакво време да го преправя и затова се позабавих Така според мен звучи и изглежда по-добре,но няма да се разсърдя,ако кажете вие какво мислите
"Това,което не ме убива,ме прави по-силен"-Фридрих Ницше