Във своя сън неизмерима
аз търся сянката на твоите очи,
посрещнала пак тиха зима
в безумно бели висини.

И виждам как ръце протягаш
за да докоснеш с тях моята ръка,
но шумно в бездната пропадаш
забулен от сивата мъгла.

А дали ще дойде пролет
събрала в мислите си любовта,
дали ще видя пак аз птица в полет
или до край ще нося самота...