Това стана, когато бях 3 клас. Майка ми, която е лекар имаше смъртен случай на един пациент. Докато бях с приятелки в нас някой звънна. Бяха полицаи. Казаха ми, че им трябвала майка ми. Какви ли не неща ми минаха през ума... после трябваше да подпиша разни неща. Не бях на себе си цяла седмица. Толкова се бях уплашила... В апартамента имаме един квартирант (това е нова история). Той е съдия. Ограбиха го. САМО него. Ние винаги си бяхме вкъщи. Докато сме били в нас някой е ровил в съседната стая. Идваха полицаи, взимаха оъпечатъци и т.н. Естествено, ние сме заподозрените. Но не сме извършили нищо. Днеска ходих на разпит. Цялата треперех. Едвам ми се разбираше к'во говоря. Този разпит едва ли ще е последния. как да преодолея този страх? Не може така... Полицаят беше мил с мен, но аз пак го гледах като гръмната. Даже поисках майка ми да дойде с мен, защото ме беше адски страх да стоя сама с полицай в една стая. Беше ужасно. нз ко да прая