Миличката. Като четах историята ти на моменти се просълзявах. Много кофти. Определено те разбирам. Всеки следващ път боли повече от предния - нормално е. Бесмислено е да те съветвам да го забравиш - това са две години от живота ти .. няма да е лесно. Но нали знаеш, че всичко минава. Рано или късно и това ще мине и пак ще бъдеш щастлива и влюбена. Ще остане споменът само за хубавите моменти, а лошите - те те правят по-зряла - колкото и да ни е кофти на моменти не може и без тях. "Без горчивината сладкото не е толкова сладко".
Моят съвет е: поплачи си известно време .. после ще ти омръзне да се самосъжеляваш и ти самата ще поискаш да продължиш напред, без да се връщаш назад.