Повечето разправят "не се отказвам","никога","упорства м винаги"...но така ли е наистина?Я се замислете ако родителите ви твърдо не са съгласни с нещо и според тях не е редно,ще го направите ли?Ако да,значи не са ви дали необходимото възпитание.Говоря обаче за тези случаи,които някой по-горе нарече 'прищявки',например да си пробиеш пъпа,да облечеш нещо супер-разголено през ноември или да се шляеш навън до полунощ с 'компания',нищо че си на 14-15.Когато става въпрос за сериозни(и разумни) неща,разбира се че трябва да си отстоявате мнението.За такива се смятат решението в кое училище да продължиш образованието си,с кой да дружиш и с кой не,кога и как да учиш(стига да не си глезено хлапе,което въобще не учи),а и разни ежедневни неща,които са си твоя работа - в колко да си лягаш,колко телевизия да гледаш,каква музика да слушаш и т.н.А за въпроса - ДА,отстоявам мнението си за важните за мен неща и дори нашите да не са съгласни,ако вярвам че е добре да направя(или да не направя) нещо,аз го правя(или съответно - не го правя).Не настоявам излишно ако става въпрос за някоя прищявка и изобщо за глупостите,които могат да ми хрумнат.