Не ме интересува каква изглеждам.
Истината е, че далеч не съм уверена какво е любовта изобщо, нито пък искам да съм.
Знам какво означава тя за мен. Това се опитах и да обясня, различните хора определят по различен начин любовта. За себе си.

Да, сега чувствата ми са споделени и да, сега съм щастлива. И какво? Винаги е било така? Не са ми разбивали сърцето? Не съм била наранявана? Ами, била съм, повече от колкото изглежда отстрани. Но това не прави любовта ми измама, илюзия или нещо подобно. Прави я нещо съвсем реално, болезнено, но реално.

Отделно, далеч не оценявам способностите ти да обичаш.
Всеки е способен да обича. Не всеки е обичал.

Не съм си "направила труда" да чета, не ми е трудно засега. (:
Цитирането също не ми беше проблем, просто смятам, че се получи по-подредено. Много неща не цитирах, но това не значи, че съм ги пропуснала. (:

А поствайки нещо във форум, значи все пак имаш идеята то да бъде прочетено. (поне от някой)


Цитирай Първоначално написано от n0 CoNnEc7i0n =)
Честно казано не видях отговор на въпроса ми...
Цитирай Първоначално написано от n0 CoNnEc7i0n =)
Но щом е толкова скучно, че да внасяме само болка, дали си заслужава въобще да живеем
Цитирай Първоначално написано от Infatuated Inside
Животът е баланс. И точно заради това е интересен и точно заради това си струва да се живее.
Сега виждаш ли го? :Р

Просто исках да кажа, че любовта според мен е нещо прекрасно. И да, наранява ни, но това не е причина да не й се наслаждаваме, когато трябва.
И не виждам защо трябва да бъде определяна като "безкрайна мъка".