Защо

Защо те пуснах отвъд железните прегради,
предпазващи сърцето ми ранимо?
Защо ти позволих да си откраднеш любовта ми?
Звучи ми просто немислимо.

Аз грешница съм в този грешен свят,
а ти превърна ме в светица,
и днес си тръгваш като непознат
гори душата ми като свещица...

Умиращи се гърчат в краката ми мечтите,
без жалост хвърлени в прахта,
в отрова се превърнаха сълзите,
не ще повярвам пак във любовта!

Ти първи бе - ще бъдеш и последен,
не искам никого в света си леден,
сама ще се преборя с тъмнината,
сама ще преоткрия красотата!