Снежна и мрачна пролетна нощ ,
Лутат се сенките зловещи
Вятърът неумолимо вие със своята мощ
...в любовта си те не бяха много вещи,
Но две сърца сега в едно се сляха!
В очите и се виждаше уплаха,
Поглед силен в нея се втренчи
И нещо той изхленчи...
Целувка най-прекрасна,
Запечатана на устните остана
Мина много време и настъпи някаква промяна...
Едно сърце обикна....
Най-искреното чувство то изпита!
Спокойствие в душата на момиче...
Да обича той пък я възпита,
Какво щастие е любовта,
Когато похлопа и на твоята врата!
В студената есенна вечер,
Същото това хлапе
И пак онова момче....
Душата нежна все към него тича ,
А той все още я обича!
Луната тъй чаровно се усмихва...
За пореден път тя с усмивка на лицето си заспива,
Защото в онази пролетна нощ две сърца в едно се сляха!


Преди малко го написах,дано ви хареса