За мене живота е напълно безсмислен, може би защото съм атеистка,
не вярвам в митове и легенди. Нищо няма смисъл, защото така и така и пак умираш. Са ше кажете, е да ама нали си направил нещо все пак, да де, и кво от това? Аз моя ги живея, заради тия които обичам, и тия които бих наранила, ако евентуално се самоубия, ако ги нямаше отдавна щях да съм го сторила. Хаха и не съм отчаяна, самосъжаляващата се емо, просто така стоят нещата за мен, и съм ги приела вече, въпреки че понякога ми се иска да не беше така...