maminoto detence

[<Naiki>]

xora kak vazpitavat Nikol4o vav vtora i treta glava

pls xora pomagaite trqbvami SPE6NO maminoto detence ili po to4no
kak vaspitavat Nikol4o vav vtora i treta glava!!!!!!! BLAGODARQ VI PREDVARITELNO.<TANKS>!!!

[~~`MaLaK-b3b40`~~]

tc
mi te ne go vyzpitavat izob6to pyk i zemi si pro4eti v knigata ili literaturata za 7-mi klas ai uspeh

[Kam4eto]

Възпитанието на едно мамино детенце
/анализ/
втора глава: Повествователният текст въвежда образа на Николчо във вгора глава на повестта, която в композицията на творбата се явява завръзка. Читателят е впечатлен от “благонравните изречения”, изречени от детето към Иван Нищото. Речевата характеристика откроява разглезеността на момчето, неговота невъзпитаност и арогантно поведение. Жизнен, енергичен и пъргав, като всяко здраво дете, Никола е оставен на произвола на съдбата от своите родители. Те нехаят за възпитанието му, не се чувстват отговорни за изграждането на личността му и нямат критерии за ценостно и порочно поведение. Това момчето долавя интуитивно и повествователните факти го доказват. Епизодът със захапаната ръка на слугата и лъжата на Никола разкрива усета на детето, че родителите ще повярват на него, а не на Иван и затова чорбаджийският син хладнокръвно излъгва. Безнаказаността го лишава от възможността да оразличава доброто от злото, нравственото от безнравственото, като отговорността е на ограничените и тесногръди родители Нено и Неновица.Вместо да бъде наказан и поучен за стореното, Никола е съжален и окаян, а това му създава усещането за всепозволеност, провокира надменността му и пренебрежителното отношение към другите.
/Следва епизодът с училището, анализиран в темата “Училището в живота на Никола”/
трета глава: Разказаните от повествователя случки от детството на Никола, илюстрират различни страни от погрешния и пагубен подход на родителите във възпитанието на детето им. Те не само го глезят, обещават му незаслужени подаръци, поощряват мързела и надменността му, но не се и противопоставят на влечението му към гюловата ракия, което той проявява отрано. Опитът на бащата Нено да отклони желанието на сина си да пие, е твърде неубедителен, защото Николчо хитро се основава на родителския пример. Умствената ленивост на бащата ярко се проявява в “словесния двубой” между двамата, в който победител е синът, защото бащата не умее да защитава тезитe си и е безсилен като личен авторитет. Срещнал енергичната подкрепа на умилената си “родителница”, Никола успява да удовлетвори и този свой каприз. Неновица и не помисля, че благосклонността й към тази порочна страст на сина й, ще подпомогне превръщането му в пияница и пропаднал човек.
Всички предпоставки, създадени от семейната среда и липса на пълноценно родителско възпитание в детството на Никола, предопределят поведението му на вече пораснал младеж, у когото не са възпитани никакви добродетели, следствие на което героят попада сред най-разхайтените и порочни младежи на града, които стават негови приятели. Надменността, високомерието и пренебрежителното отношение към другите, наследени от Нено и Неновица, отблъскват почтените хора от Никола и той се събира със своите “полудругари”. Повествователят ги нарича иронично така, защото между тези младежи не може да има истинско приятелството. Тях не ги свързва нищо смислено и пълноценно, а само страстта към пиенето и вкусът към леконравни и скандални прояви. Поведението на тези младежи основателно предизвиква реакцията на градското общество. Нескрита е иронията на разказвача, който определя Николчовата компания като “трите надежди на казанлъшкото бъдеще”. Иронията откроява безнадежността за промяна към по-добро у хора, достигнали до тази степен на празнота и безцелност в своето съществуване. Справедливо е възмущението и недоволството на казанлъчани от Николчовия баща, у когото с основание всички виждат главния виновник за безнравственото поведение на сина му. Мъдро Али ага обобщава, че “За убиване са такива бащи”. Твърде впечатляващ е фактът, че Каравелов “поверява” на турчина-господар морално-санкциониращата позиция, с което се откроява неверието на възрожденеца Каравелов, че българското чорбаджийство е способно “да случи” възраждането и свободата на отечеството, защото е лишено от водещи, основополагащи добродетели.

Ето ти анализ-ще ти помогне да си напишеш съчинението