Това с разговорите е кофти,защото понякога съм в толкова лошо настроение,че последното което ми се прави е да говоря и въпреки това имам нужда от приятеля си,а той почва да се цупи защо мълча...мислех,че съм по-различен човек,но се оказва,че трудно споделям проблемите си от страх да не ми се изсмеят (нз този страх защо точно го имам...) И след един такъв ден винаги имам чувство,че той ще реши,че нямаме за какво да си говориме вече и..след 2-3 часа,когато се пооправя всичко е ок и на другия ден не млъквам Написах всичко това,за да кажа на момичето,че ако иска пълноценна връзка не е хубаво да мълчи и да го гледа,особено в началото,когато би трябвало все още да научавате много нови неща един за друг...с времето всичко се променя (и никой не те пита дали искаш),темите ви на разговор,начина по който разговаряте...всичко Когато той за теб вече не е просто "момчето,с което се размотаваш" (а и ти за него ест..),тогава вече би могла да си позволиш да потърсиш помощта му дори само като се облегнеш мълчаливо на рамото му...но това изисква време Отиди при него обясни му всичко,кажи че ще опиташ да бъдеш по-приказлива,че си по-притеснителна и ако ти даде втори шанс-просто не допускай да се получи същото неловко мълчание