Грижа ли те е за мен?

[YouR_PoisoN]

Замисляте ли се за хората около вас? За тези, които непознаваш... Плакали ли сте за напълно непознат човек загинал по нелеп начин?
Ами вашите близки? Наистина ли сте съпричастни с болката и радостите на приятелите си или ги приемате просто като даденост? Слушаш ли ги когато споделят с теб ..или витаеш някъде и се молиш да спрат да се оплакват и да говорят и да те оставят на спокойствие?
Колко означават другите за теб, тези от които не зависиш?
И аз съм една от многото, може би ме познаваш, а може би не...мен грижа ли ме е за теб, а? може би не..а какво е нужно тогава за да ми пука?

П.П.- май като гледам е необходимо да поясня, че в случая не става въпрос дали ви е грижа за мен..въпроса е принципен и се отнася до взаимоотношенията между хората

[miloto_girl_4e]

Не се сещам да съм плакала за чуждото нещастие(говоря за човек, когото не познавам), да, ставало ми е гадно, но не съм плакала ..., защото в края на краищата това не ме е засегнала пряко, т.е не ме е заболяло.. звучи кофти, но е така ... когато не съм познавала някого, неговата "загуба" за мен е безболезна...
Повече от ясно ми е, че на непознатите не им пука за мен и това според мен си е нормално, то в днешно време има хора, които ти се водят приятели или поне близки и не им пука, пък какво остава за хора, които не те познават...
Относно чеждата радост ... да ви кажа там по-често съм съпричастна... особено, ако е на някой близък човек

[Atika]

Да .. аз лично съм плакала за непознат ..и не само заради мисалта че може да се случи същото с някой мой близак , не и от съжеление, просто заради това колко е несправедлив животът към някой ..
Отсносно приятелите и близкитре си .. винаги се опитвам да ги изслушвам, да ги разбера , но не отричам , че и съм проявявала момент на егоизъм, лицемерие и т.н. .. просто не се получва да си всеотдаен към всички , наистина се старая, но не съм безупречна ..

[KpuCuTo0o]

Да .. аз лично съм плакала за непознат ..и не само заради мисалта че може да се случи същото с някой мой близак , не и от съжеление, просто заради това колко е несправедлив животът към някой ..
Отсносно приятелите и близкитре си .. винаги се опитвам да ги изслушвам, да ги разбера , но не отричам , че и съм проявявала момент на егоизъм, лицемерие и т.н. .. просто не се получва да си всеотдаен към всички , наистина се старая, но не съм безупречна ..

I az sym taka...

[sherry]

Грижа ме е за всички. Понякога това е недостатък, но какво да направя, такава съм си...Спомням си, че когато стана инцидента в дискотека "Индиго", имаше няколко деца, които бяха с опасност за живота си. Още щом чух по новините за трагедията, се разплаках. Запалих свещичка у дома и се молих на Господ да пази другите деца...Била съм на 8, но пак ми пукаше. Всички сме хора, всички страдаме, без значение пол, религия, раса...Трябва да сме по - толерантни и по - човечни и да се научим да обичаме. Защото болката, която изпитва един човек, винаги е голяма. Не трябва да махаме с ръка на чуждото страдание и да не ни пука. Нали същото нещо може да се стовари и на нашата глава?!

[sAsHeTo0_f]

аз лично не сам плакала за непознат, но ми е ставало кофти заради непознати. и аз като "Atika" се старая да изслушвам другите, но понякога ми е писнало постоянно да ме натоварват сас собствените си проблеми,исками се поне веднаж и аз да сам изслушана така както аз изслушвам хората около мен. ае старая се ама понякога наистина не ми пука за чуждото нещастие :Рр

[MauMyHkaTa]

Напълно подкрепям казаното от Atika и sherry. Въпреки че човек не може бъде съпричастен към всички нещастия на хората на този свят, не мога да окажа съдействие, помощ или нещо, с което да бъда полезна и да сторя добро, обикновенно е нямало случай, в който да видя страдащ човек и да не би е било кофти. Напротив. Не искам сама да си правя оценки и да изглежда че се хваля или нещо подобно, но мн хора са ми казвали че съм била мн "добричка" и т.н. и наистина ми е било много гадно като виждам подобни случки. И да, разплаквала съм се! Лично това лято бях свидетелка как един човек се бе нагълтал с морска вода на плажа, и след като след 10-15 минути "скоросната" линейка успя да дойде най-накрая, още може би половин час "лекарите" се опитваха да го обдишват и да му правят сърдечен масаж(дори майка ми участва в това...), но за съжаление без успех! Повярвайте ми направо изгубих ума и дума, едва сдържаш отново насъбралите се сълзи в очите ми - и това за човек когото не познавах изобщо! И понеже тялото трябва да престои известно време на мястото след нещастния случай, не можех да откъсна поглед и да побера в ммислите си че това нещо се случи пред мен! Все още виждам ясно ужаса от случката пред очите си! Винаги съм страдала заедно с близките на тези хора, дори и никога да не съм ги познавала...

[In4iTu_]

Да ,плакала съм за непознат и това се случи, когато четях в този форум. Да, плаках за напълно непознат човек, когото дори не съм виждала. За близките ми - естествено, че мисля за тях (особено за родителите ми), но е истина и, че понякога се чувствам препълнена с информация, свързана с приятелите ми, да случва се и да витая докато някой ме занимава с проблемите си, които не за толкова сериозни. Ако е нещо сериозно, естествено, че изслушвам, давам съвети според моята гледна точка и т.н. По принцип човекът е устроен така, че да мисли за нещата и съответно хората, които го заобикалят, а не за всеки минувач и все пак не е лошо да ставаме съпричастни на хората с проблеми.

[Smiley_Girl]

Плакала съм един-единствен път - когато чух какво е станало в "Индиго".Но се случва да ми става гадно за непознати,особено ако съм била в тяхното положение.И като гледам разни прегърбени старици да просят ми става много кофти...Пука ми за хората,не е кой знае колко много,но не е като да е без хич...

[Th3WildAng3l]

Аз съм толкова чувствителна, че съм плакала не само за непознат, който е починал или нещо такова, а за всякакви нелепости, които се случват на хората. Веднъж се разплаках, защото от прозореца на таксито, с което пътувах, видях една възрастна жена да продава цветя в дъжда. Беше без чадър и ми стана супер кофти. Като се замислих какво ли и е, за да седи в дъжда и да продава цветя, които забързаните хора едва ли ще купят. Някак си си дадах сметка че животът на тази жена зависи от хората, а те някак си остават несъпричастни. Ако не бързах наистина щях да сляза, за да си взема цветя.

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

stavalo mi e gadno ot neshtastie na nepoznat 4ovek .. no nqmam spomen da sum plakala i kogato nqkoi fr ili poznat mi se oplakva go slu6am do kolkoto moga i gledam da sum polezna po nqkakuv na4in

[LunaTriCk]

Пука ми само и единствено за хора, които ме засягат лично. Роднини, приятели, близки, познати. Хора, които нямат връзка с мен абсолютно никаква, примерно някакво природно бедствие на някой остров, не виждам това как трябва да ме вълнува ?

[6emet4e]

плакала съм за напълно непознати хора-да!просто ми става гадно като гледам какво става в тая държава,ако щете и по света...
като си представиш че на мястото на този напълно непознат човек може да е твой близък,или дори ти самия,мисля че няма как да не ти стане гадно!
за близките ми винаги се старая да ги изслушвам да им помагам,но признавам понякога и на мен ми става тежко и нямам желание да чуя никой...
в някой случаи не сме в състояние да оправим собствените си проблеми,за да помогнем и на другите.

а м/у другото темата е много хубава според мен

[drawers]

Да, замисляла съм се върху тъжните съдби на непознати хора, но никога не съм плакала за такъв човек.

Зависи какъв е проблемът на близките ми и зависи до колко са ми близки, че да им приемам проблемите навътре.

Хората, които обичам означават много за мен.

И искам да отбележа, че си падам маалко егоистче.

[Boot]

Аз живея почти мизантропично на моя си остров.
Интересуват ме малко хора, заслужили това.
И принципа "Защо да ми пука за теб, щом на теб не ти пука за мен" ми се вижда много правилен.

Тези, които наистина са важни за мен, тях... изслушвам ги, правя каквото мога.
Останалите да се оправят сами.

А вие сте смешни дрисли и само знаете само да циврите. А шибаните ви сълзи не оправят света.

[machoka]

Буут,

емоционалността в по-голем количества е плюс, а не минус, само това ще ти кажа

По-добре е да пророня някоя сълза за непознат, от колкото да не ми пука за него Някак по-човечно ми се вижда

[koalka]

Ами да ти кажа не си спомням да съм плакала скоро за някой непознат човек.Става ми гадно...защото все пак си е отишъл човек.

[RudeBunny]

чак да съм плакала за чуждо нещастие не съм.. но ми е ставало много кофти...винаги изслушвам хората.. и ако не мога да им помогна поне не се опитвам да им навредя.. за непознати.. гадно звучи но не ми пука.. защото и на тях не им пука за мен.. сега вече е така..за съжаление.

[reason]

Честно казано,става ми гадно,плакала съм,но каква полза от това?След точно 5 минути съм го забравила и си гледам моя кеф...може и да звучи егоистично,но е така.Както и всички други.Плачете ама после го забравяте и почти не се сещате,нали?[/b]

[Boot]

Буут,

емоционалността в по-голем количества е плюс, а не минус, само това ще ти кажа

По-добре е да пророня някоя сълза за непознат, от колкото да не ми пука за него Някак по-човечно ми се вижда

Ами, мачок, на мен ми се вижда изкуствено. Да ти стане гадно - окей, чувствителността е нормални граници. Цивренето вече е прекалено и не ми се вижда естесвтвено. Или да кажем - минус е.

[machoka]

За циврене не знам, но един път ми се насълзиха очите когато гледах клипче с всички загинали до сега пилоти във формула 1, и то видео - самите катастрофи и после дават примерно как гори болида, а пилота от вътре ръкомаха заклещен и се опитва да излезе, а всъщност умира в огъня.. или как човек пресича пистата и движещ се болид го разпарчетосва на две половини, хвърчащи в следващия момент на две отделни посоки..

и т.н. и т.н... еми да, за тия непознати хора ми се насълзиха очите.. прости ми, но не беше изкуствено.

[SweetBunny]

Не съм чела предните мнения и сори, ако се повторя...
Your Poison, много добре си написала темата, мила...някои от въпросите звучат доста есеистично...и ако пишеш есе за страданието на хората и какво е нашето отношение към него, можеш да ги включиш

Само на Шери прочетох пост-а...защото много си я уважавам{}, но аз не съм като нея, чак толкова добра сякаш не съм, направо напоследък съм станала една егоистка и ми писна да ми пука за тоз и оня...главно за чуждотомнение...иначе за болката ми пука, и то много...Особено, когато е на близки хора, на които ДЪРЖА...Разплаквала съм се, когато една приятелка, дето наистина я обичам, също плачеше...когато наистина беше много зле ... и ми беше жал за нея
Често плача и когато гледам драми. Подсъзнателно приемам филма за истина и 2-3часа след като филмът е свършил...пак ми е зле, затуй и избягвам драмите....
Като бях по-малка се бях разплакала и като видях едни циганчета в крайна нищета...Но съм стигнала до извода, че животът е пълен с несправедливости, че ако превижяваш всяка от тях лично, само ще се тормозиш...не знам....
Но за близките хора наистина ми пука

[Jessika_MG]

Някога много ми пукаше за хората около мен-тези, които познавах и много обичах, а също и за онези, които ме разминаваха всеки ден на улицата и можех да видя в очите на всеки в какво го е превърнал живота. Но нещата винаги се променят, много малко хора ме интересуват. Естествено не може човек да се затвори и да мисли единствено за задника си, но сега е различно. Понякога се трогвам, но да почна да плача НЕ. Всеки си знае какво му е .. защо да се донатоварва излишно (типично български манталитет, но доста актуален последните години)

[NiKOLAN]

мисля че всеки е плакал за друг който не познава-> ревливите филми


ПС сори много ми е изпекан мозъка за да пиша дълги и качествени мнения утре други ден като се оправя...

[techCandy]

Знаеш ли, света като цяло е егоистично настроен и това е нормално,
основното е да спасиш себе си, това е заложено в инстиктите ни, от друга страна сме хора, водим се по- висши... Истината е, че не мога да спася света, истината е, че няма как да ми пука за милиардите хора по тая земя, а дори да се ограничим само до България, пак няма как да ми пука за всяка отделна душа от 7млн. народ. Плакала съм за чуждото нещастие, да, било ми е гадно, просто тогава налетях на една катастрофа и всичко беше в кръв и на един човек му правеха изкуствено дишане...ужасна работа. Предполагам, че винаги бих помогнала на някой непознат, който е в истинска беда, но не ми пука за "съдбите на хората, не ми пука особено за това как живеят и как умират. Слушам приятелите си, когато са тъжни или нещо ги терзае, и не мисля "о, моля те, млъкни", но те са ми близки. Какво би ме накарало да ми пука за теб (образно казано), ами трябва да те обикна, за да ми пука, трябва и да ми докажеш, че си заслужава да ми пука...Мисля, че така стоят нещата.