Грижа ли те е за мен?

[teenkopele]

Замисляте ли се за хората около вас? За тези, които непознаваш... Плакали ли сте за напълно непознат човек загинал по нелеп начин?
Ами вашите близки? Наистина ли сте съпричастни с болката и радостите на приятелите си или ги приемате просто като даденост? Слушаш ли ги когато споделят с теб ..или витаеш някъде и се молиш да спрат да се оплакват и да говорят и да те оставят на спокойствие?
Колко означават другите за теб, тези от които не зависиш?
И аз съм една от многото, може би ме познаваш, а може би не...мен грижа ли ме е за теб, а? може би не..а какво е нужно тогава за да ми пука?

П.П.- май като гледам е необходимо да поясня, че в случая не става въпрос дали ви е грижа за мен..въпроса е принципен и се отнася до взаимоотношенията между хората

Дали съм плакал за напълно непознат човек, не мога да си спомня, ако трябва да съм честен. Имало е много случай, в които ми е ставало кофти...
Винаги, когато мой приятел/близък има проблем и го споделя с мен, винаги го изслушвам и се опитвам да му помогна с каквото мога. Не съм такъв, който само ще се прави, че слуша, а в действителност ще се рее някъде из облаците- това е глупаво.
Винаги, хората, които познавам- мои роднини, мои приятели, са значели много за мен. Това, че не завися от много от тях, какво от това...това изобщо причина ли е, да не се интересувам от тях, да не им помагам, да не съм съпричатен с тяхните проблеми и радости?!?

Глупаво е, човек да се интересува, да помага, да обръща внимание и да е съпричастен само с тези, от които има полза...точно тези хора не мога да ги разбера.

[sarang]

Аз пък веднъж се разплаках, като прочетох една статия за жена без ръце, която цял живот е била тъпкана и нищо хубаво не е видяла. Много се разтроих, честно ви говоря, даже и след това плаках. Само че гледях никой да не разбере. По принцип съм доста чувствителна и ми става много кофти, като слушам чуждите истории. Винаги се опитвам да помогна поне с добра дума, някой път направо се мразя ,че толкова много се ангажирам с чуждите проблеми. Една приятелка имаше наистина сериозни проблеми, вече почти се е оправила, но смятайте за какво става въпрос щом се опита да се самоубие. Имаше изключително тежък период, всички се страхуваха от нея и я бяха изоставили, не виждаха, че момичето е болно и има нужда от добра дума, от хубаво отношение, вместо това страняха от нея. Аз не го правех, бях единствената, която се опитваше да и бъде приятелка, колко тежко го преживях и аз тогава не е истина. Сякаш аз бях също болна от това психическо заболяване. Много е ангажиращо, честно ви казвам, главата ми щеше да гръмне. Но продължавам да съм такава, затова и се отказах да бъда кандидатствам медицина (това беше една от причините).

[brain_stew]

Аз по принцип не плача!Не знам защо, но много трудно може някой да ме разплаче.Имам чувството, че да плачеш е вид слабост!Последния път когато плаках...ммм беше отдавна!Гледах "Титаник" и винаги ми е въздействало някак....гадно!Да гледам всичките тези хора, които се борят за живота си и гадния начин по който са се отнесли с по-бедните....Винаги човешката борба за живот (истинската борба, нещо като примера с пилота, който беше дал мачока!) ме е размеквала.Но чак да рева за някой непознат...не, защото няма да му помогна със мекушавостта си!
Много рядко ми пука за някой непознат.Но има хора, за които бих скочила в огъня.Приятелите са тези, които ме подкрепят, следователно и аз тях!Предпочитам да си гледам живота, да не обръщам внимание на странични дразнители и да не ми пука.Ако почне да ти пука твърде много за другите, ще спре да ти пука за теб самия.Егоизмът е страхотно нещо! Вече дали ще си го признаеш, си е твой проблем.Но всеки е до известна степен егоист.Което е хубаво.

Сгеа се изкарах като някой непукист-ми в някои отношения съм такава, но се старая да не проявявам егоизмът си доста често!

[Safira]

Да, грижа ме е за другите...май повече отколкото заслужават някои. Плакала съм от едното изражение на едно момче...което работеше като сервитьор на морето. Незнам дали е било от жалост...просто исках той да има повече отколкото, в момента разполага. А аз чувствах, че той едва ли не няма нищо. И го гледах..и плаках и ми се искаше да помогна, да го разбера...Но така и си тръгнах...само с 2-3 разменени думи, какво той иска от живота и какво искам аз..нищо повече. И ме гризе съвестта ужасно!
Грижа ме е за всички...умирам от притеснение когато някой е наранен, винаги изслушвам хората, но не споделям аз самата. Винаги помагам, давам съвети..не мога да откажа. Особено ако някой се нуждае само от това.
Такава съм си... но не мисля, че това е добро качество. Наясно съм, че самата аз имам нужда от помощ повече пъти, отколкото който и да било предполага. И забравям себе си, покрай останалите...някак си нямам време да разрешавам собствените си проблеми, защото съм заета с чуждите...но от една страна не искам да го променям...
Стивън Кинг е казал. "Чуждата болка, чуждите сълзи, те така разкъсват сърцето ми...". Отнася се за мен.

[fake]

пука ми за хората, които чувствам близки по някакъв начин.бих им помогнала винаги и с каквото мога, старая се...бих помогнала и на непознат, ако видя, че има нужда...но да плача? мне, мерси...аз гледам въобще да не плача(кого заблуждавам, ясно е, че изобщо не успявам)
сълзите не помагат.само влошават положението, пък да плача за непознат...съжалявам наистина и се отвращавам от себе си за това, което казвам, ама си е така : дреме ми на кура, да се оправят.

[NiKOLAN]

ми на кура

[die_die_my_darling]

e mi puka za drugite...te sa na tozi svqt samo za da me tormozqt.......mraza gi

[fake]

ми на кура

доживяяяяяяяяяхххх и мой цитат да цъфне нанякой в подписа!!!!!

[brain_stew]

e mi puka za drugite...te sa na tozi svqt samo za da me tormozqt.......mraza gi

баси!момиче недей така!винаги ше се намери някой, на когото да му пука за тебе!

[sarang]

сълзите не помагат.само влошават положението

Не е така. Сълзите помагат много, помагат ти да си излееш мъката навън. Винаги след като плача ми олеква и ми е по-лесно. Сълците са невероятен отдушник, това е дори научно доказано, така че ако ви се плаче - плачете. Но не пред другите, аз предпочитам да плача, когато няма кой да ме види. Не обичам другите да разбират за душевното ми състояние.