Цитирай Първоначално написано от YouR_PoisoN
Замисляте ли се за хората около вас? За тези, които непознаваш... Плакали ли сте за напълно непознат човек загинал по нелеп начин?
Ами вашите близки? Наистина ли сте съпричастни с болката и радостите на приятелите си или ги приемате просто като даденост? Слушаш ли ги когато споделят с теб ..или витаеш някъде и се молиш да спрат да се оплакват и да говорят и да те оставят на спокойствие?
Колко означават другите за теб, тези от които не зависиш?
И аз съм една от многото, може би ме познаваш, а може би не...мен грижа ли ме е за теб, а? може би не..а какво е нужно тогава за да ми пука?

П.П.- май като гледам е необходимо да поясня, че в случая не става въпрос дали ви е грижа за мен..въпроса е принципен и се отнася до взаимоотношенията между хората
Дали съм плакал за напълно непознат човек, не мога да си спомня, ако трябва да съм честен. Имало е много случай, в които ми е ставало кофти...
Винаги, когато мой приятел/близък има проблем и го споделя с мен, винаги го изслушвам и се опитвам да му помогна с каквото мога. Не съм такъв, който само ще се прави, че слуша, а в действителност ще се рее някъде из облаците- това е глупаво.
Винаги, хората, които познавам- мои роднини, мои приятели, са значели много за мен. Това, че не завися от много от тях, какво от това...това изобщо причина ли е, да не се интересувам от тях, да не им помагам, да не съм съпричатен с тяхните проблеми и радости?!?

Глупаво е, човек да се интересува, да помага, да обръща внимание и да е съпричастен само с тези, от които има полза...точно тези хора не мога да ги разбера.