Не съм чела предните мнения и сори, ако се повторя...
Your Poison, много добре си написала темата, мила...някои от въпросите звучат доста есеистично...и ако пишеш есе за страданието на хората и какво е нашето отношение към него, можеш да ги включиш

Само на Шери прочетох пост-а...защото много си я уважавам{}, но аз не съм като нея, чак толкова добра сякаш не съм, направо напоследък съм станала една егоистка и ми писна да ми пука за тоз и оня...главно за чуждотомнение...иначе за болката ми пука, и то много...Особено, когато е на близки хора, на които ДЪРЖА...Разплаквала съм се, когато една приятелка, дето наистина я обичам, също плачеше...когато наистина беше много зле ... и ми беше жал за нея
Често плача и когато гледам драми. Подсъзнателно приемам филма за истина и 2-3часа след като филмът е свършил...пак ми е зле, затуй и избягвам драмите....
Като бях по-малка се бях разплакала и като видях едни циганчета в крайна нищета...Но съм стигнала до извода, че животът е пълен с несправедливости, че ако превижяваш всяка от тях лично, само ще се тормозиш...не знам....
Но за близките хора наистина ми пука