Значи какво стана...тръгнах с едно момче,вече месец стана.Попринцип той си пада малко бройкаджия,но аз все пак си мислех,че е свестен.Отначало не повярвах,че ме харесва,но с времето си го втълпих.Питах го много пъти дали не ме лъже,дали не съм му поредната,която само чака да я зареже.С течение на времето,заопчнах да мисля,че не е такъв какъвто го изкарват всички.Почти всички приятелки ми казваха,че правя грешка,че съм се захванала с него,че много ще се разочаровам и т.н.
И днес беше просто върха-той ме заряза.И по начина по който най-много ме заболя.Чрез едно момиче.Той беше там,видя ме и все пак прати някой друг да ми предаде,че ме реже.Нищо не ми каза.Само дето аз се ядосах,отидох и му казах"значи може един месец да се занимаваш с мен,да ме баламосваш,а накрая не можеш да ме отрежеш,така ли?Не ти се занимава?(защото не му се занимавало повече с мен,не съм го кефела вече)."Аз какво да прая,правя се,че нищо не е станало,опитвах се да се държа весело,че не ме интересува...питал моя приятелка дали му се сърдя,не да дойде...поне това,не можа ли да направи?
На всичкото отгоре с него ми беше първата целувка.аз съм на 14,той на 15.Вярно,че още съм малка за тея любовни мелодрами,но бях започнала да се влюбвам в него...а тий...нз.Просто най-много ме е яд,че скъса така смен,иначе може би бих го преодоляла по-лесно.