За живота и това дали правим правилния избор....

[skate_warrior]

Едно е да съм самия себе си, да творя и да се развивам. Друго е да знам дали това е пътят за мен, дали е верният път, дали носи щастие и дали прави моя живот смислен. Като цяло творчеството поглъща човека и му дава много като личност. Но то ангажира време и усилия. То отрязва други пътища. Когато избирам едно, вече отказвам друго. Ако избера да уча език, няма да мога да ходя на танци например. Ако си запълня времето с всевъзможни занимания, няма да мога да си събера мислите и да се запитам за смисъла на всичко това...
Какво си струва да правя?
Какво трябва да бъда на тази земя, където съм за малко?
Не си ли губя времето в слепота за истинските неща?

Опитайте се да си отговорите на тези въпроси.. дори и да не желаете да пишете в темата. Просто си дайте сметка какво искате да бъдете и от какво можете да се лишите заради това. Преценете хубаво дали осъзнавате какво става с живота ви и ако не, то поне се постарайте да поправите това...

Лека вечер.

[Smiley_Girl]

Всичко зависи от начина,по който гледаш на нещата.Дали си струва това,което правиш.Ами не - така или иначе краят е един и същ.Но и да - все пак трябва да се погрижим за себе си и за своя живот.Това са сложни въпроси,не знаем коя е истината за тях.Можем да я открием само за себе си.Сигурно си губим много от времето,не знам.Въпросът е ние какво искаме от живота,какво искаме да оставим след себе си.Но от друга страна може би просто трябва да живеем,без да се замисляме много-много.Все пак животът е един (а ако не е - другите не ги помним ) и трябва да го живеем за мига,защото ако правим опити за прозрения само ще разберем колко е безсмислен всъщност.

[LunaTriCk]

А аз си мисля, че е прекалено рано за такива екзистенциални въпроси и търсене на истинското. Докато търсиш го търсиш това, което незнаеш какво е си губиш времето и пропиляваш куп възможности. Както каза за малко сме на този свят, защо трябва да се тормозим с такива сложни неща. Купон, купон и пак купон. \/

[skate_warrior]

Защо да е прекалено рано за този тип въпроси? Напротив, аз мисля, че дори и цял един живот мислене по тази тема не е достатъчен. Целта е всеки сам за себе си да търси смисъла на живота си, а не да има точно определена програма кой какъв трябва да е.
Никой не би могъл да разкрие загадките на живота и въобще цялото съществуване на света, но може да разбере какво иска от живота си и кое си струва.

[Smiley_Girl]

Не мисля,че има смисъл от цялото това мислене,но според мен точно сега му е времето - когато сме във възрастта,в която осъзнаваме себе си и света около нас.

[CrazyWitch]

Явно в момента си бая объркан и замислен!
Аз лично.. искам да съм човек със свободен дух... Не се целя към идеалната кариера. Искам от себе си да се погрижа за това да водя що годе приемлив живот. Не искам да съм сама. Струва си да се осъвършенствам в нещо с което мога да си изкарвам хляба - надявам се това да е фризьорството.
На тази земя .. където съм за малко...? Това всяка боже вечер ме докарва до сълзи. Мисълта за смъртта! Най-големия ми страх. Страхувам се, че няма да оставя следа след себе си, но това ли е целта ми в живота? Не е ли по-добре да оставя следи в сърцата на хората които ме познават.. или познавали в краен случай.
Надявам се в очите на поне малка част от хората около мен да съм добра и способна.
Истинските неща са пред мен. Истинския човек е с мен. Аз съм истинска. Това ми стига.

[soul]

Мисля,че всеки човек рано или късно се замися накъде да тръгне и какво всъщтност иска от живота!А според мен,колкото по-рано го направи,толкова по-добре!Не знам,дали има такова нещо като правилен път,защото ти можеш да си мислиш,че заниманията ти в момента ще ти донесат просперитет,но да не стане така!Всеки сам определя кое е правилното за него,но важното е да се замисли кое му доставя удовлетворение и може да му помогне занапред!Не мисля,че е правилно да се живее за мига без да се мили за бъдещето,или обратното-да се правят неща,които не доставят удоволствие,само заради убеждението,че някой ден ще са от полза!Балансът между крайностите е доста труден,но все пак сме на този свят,за да се учим!

[siXt_senSe]

Доста често ме е избивало на такива мисли,но единствената "облага"която получавам в замяна на това мислене са един куп въпроси,отново и отново.И няма отговор за тях.Понякога е по-добре да не се замисляме много,но ако не е това ще забравим за какво съществуваме-а именнно да мислим и да градим света си мислейки.Това ни дели от всички останали същества - разума и трябва да има смисъл да е така.Е,все още никой не е открил точния въпрос за протокола на човечеството,но си мисля че всеки един от нас си го открива в нещо малко или голямо някога в живота си.Аз още не съм,но и не бързам.Понякога непознатото,грешните опити и чакането на нещо са най-сладки(малко оплетено и неразбрано,но се надявам някой все пак да е намерил смисъл в думите ми)

[white_chik]

Еми,колкото и да си мислим по тези въпроси,едва ли ще намерим отговор Един приятел казва нещо подобно (не се сещам точно как беше формулирано) "животът е това,което ни се случва,докато правим планове за бъдещето" това разбира се не е негова мъдрост и мисля,че е много вярно и че трябва да се придържаме към него.Поне за себе си съм решила така.Имам големи амбиции за бъдещето,но дори след да речем 20 години да съм преуспяла,богата и с прилично семейство пак може да не съм доволна от преживяното.

[bulgarche]

Ае не ми се чете ся к'во си писал, ама ми трябв а есе за учебен понеделник

[NiKOLAN]

ох шит пак от темите с дълги и дълбоки философски мнения за живота. като се депресирам ще я прочета и ще отговоря обещавам

[LunaTriCk]

Защо да е прекалено рано за този тип въпроси? Напротив, аз мисля, че дори и цял един живот мислене по тази тема не е достатъчен.

тогава какъв е смисъла да си губиш твоя в търсенето на "отговора" ? И дори и да го намериш...какво от това ? Всички умираме.

[Dr. Kazimbutt]

Едно е да съм самия себе си, да творя и да се развивам. Друго е да знам дали това е пътят за мен, дали е верният път, дали носи щастие и дали прави моя живот смислен.

Творчеството винаги прави живота смислен.

[skate_warrior]

Едно е да съм самия себе си, да творя и да се развивам. Друго е да знам дали това е пътят за мен, дали е верният път, дали носи щастие и дали прави моя живот смислен.

Творчеството винаги прави живота смислен.

Прави го смислен единствено когато ти носи радост и те прави щастлив..

[quench]

Не знам дали да ви го кажа,но... Живота няма смисъл - живееш,после умираш и нищо смислено не оставяш. Аз живея по инерция,макар да осъзнавам,че няма смисъл - работя, уча и се забавлявам. Така,пак по инерция,утре ще се оженя и ще създам деца,който да живеят по инерция. После,съвсем по инрция ще остарея и ще умра. Съвсем по инерция тялото ми ще се разгради и ще нахраня червеите. Въобще - човекъ е едно инерционно създание...

[RAWRRR]

Отговора на този въпрос е толкова субективен!Определя се от светогледа на човека.
Според моят най-важното нещо,присъщо какво на силния,така и на слабия,на мъдрия или глупавия,бедния или богат е способността да мечтаеш.Нямаш ли мечти,умираш.
Другото важно нещо е познанието,но не в смисъл на придобит интелект,ами във философското значение на понятието.Гнусулогията,кат о наука за истината в познанието..всеки трябва да намери своята истина и именно търсенето усмисля живота.
Другото нещо е човек да е щастлив,като внимава да не пречи на чуждото нещастие.Независимо какво прави,трябва да му носи удовлетворение,за да може в старините си да остане с впечатлението от един не напразно изживян живот (ум..тафтология ).

[machoka]

Едно е да съм самия себе си, да творя и да се развивам. Друго е да знам дали това е пътят за мен, дали е верният път, дали носи щастие и дали прави моя живот смислен.

Творчеството винаги прави живота смислен.

Прави го смислен единствено когато ти носи радост и те прави щастлив..

Напротив. Прави го смислен при всички положения. Творчеството е процес, в който постоянно преоткриваш себе си, откриваш нови и нови аспекти от твоето "Аз", за които не си и подозирал.

Плюс това не знам в днешно време някой да се занимава с творчество, без да го желае. За съжаление, като че ли в по-голямата част за продуктите на човешкото творчество се заплаща изключително ниско, непропорционално на вложения труд и фантазия, което прави творенето един процес, изключително и само подтикван от удовлетворението, което носи на личността завършения резултат.

На времето някои класически композитори не са желали да творят, изгоряли си някои от произведенията си, защото не са ги харесвали, въпреки това са допринесли толкова за това изкуство, че днес принципите на това толкова нежелано от тях изкуство служат за основа на много съвременни школи и представлявт 'А и Б' за областта си. До колкото знам и при някои художници е така.

Никой не би могъл да разкрие загадките на живота и въобще цялото съществуване на света, но може да разбере какво иска от живота си и кое си струва.

Напротив, аз поне за себе си съм разбрал много ясно и точно какво искам. Не вярвам да има много хора, които все още не са.

[skate_warrior]

Ае не ми се чете ся к'во си писал, ама ми трябв а есе за учебен понеделник

мен какво ме интересува че не ти се чете? Писна ми от такива като тебе... като не ти се чете млъквай и въобще не се обаждай