Не мисля, че е смешно. Не си за психиатър, а за психолог. Изкарваш душевната болка във физическа и мислиш,че така ще се освободиш от нея. Няма да стане. За да не ти звуча като някой,който си говори на теория ти казвам, че аз имах подобен проблем. В смисъл имам на ръката един надпис, който съм го дълбала с игли, пергели, ножчета... болката най-много да ти стане хоби ако продължиш, а може да си докараш инфекции колкото искаш (ако не и да се убиеш дори). Мисля, че имаш нужда от някой с който да поговориш, да споделиш,да те разбере. По-добър от психолог за тази работа май няма.В един момент това става болестно състояние. Опитай се по-малко да се трогваш и ядосваш малко, по-малко ще се оправиш ако имаш желание, а явно имаш. Темата май не е за тук, освен ако болката ти не идва от любовно разочарование.