Историята ми е доста интересна...с нея се запознах абсолютно случайно, всичко започна като на шега, шега която с времето и за двамата се превърна в една истинска любов, или поне така си мислех наивният аз... Разказа ми как бившия и се държал отвратително с нея, използвал я само за секс и не му пукало за нея а тя му се връзвала...говорих и доста и със сълзи на очи ми се кълнеше как никога няма да повтори грешката си и как аз съм единствения който иска... Помогнах и в труден момент, бях до нея и правех всичко възможно за да и е хубаво, тя ми повтаряше как ще умре ако някога ме изгуби и как ме обича безумно... Всичко просто беше идеално, докато в един прекрасен момент тя беше видяла бившето гадже, което реши че е голямата любов на живота и и без да и мигне окото реши да скъсаме за да се занимава с него... Изведнъж в един единствен миг от нея изчезнаха всички чувства, моментите ни заедно, обещанията, любовта...тя просто беше решила да ме замени за човека който я използваше и който се кълнеше че няма повече да погледне и да му се даде... Каза ми че съжалявала и и било трудно, но мина не повече от месец а тя се държи сякъш сме някакви познати, които просто си лафят колкото да не заспят...дърби се супер студено... Заболя ме адски много от всичко...защото и вярвах сляпо...и бях готов да си прееба собствения живот за да имам любовта и защото това беше единственото нещо което бях сигурен че имам в тоя свят...в нейните очи виждах всичко...просто всичко... И досега се питам какво не успях да и дам? Сгреших ли някъде? Или просто тя не е оценила нищо от тая връзка...просто незнам