Грешките,които допскаме с приятелите си?!?

[BaBy_amour]

Здравейте...ами моята история е доста дълга и може би скучна аз сам почти на 16 хах и сам,по-точно бях доста щастлива от факта,че всичко у дома и с приятелите ми е ОК."Събитията" се развиха това лято и както може би разбирате не са особено приятни...става въпрос за прителите ми.В момента се чудя дали изобщо са ми приятели и какво всащност ги кара да постъпват така.До скоро бяхме една компания и всичко беше наред,докато не започнахме да се караме.Оказа се,че в момента явно дори не се търпим...аз се опитвам да оправя нещата,но нещо не се получава та въпроса ми е дали човек е способен да остави старите си приятели и да започне от начало?!? Има ли такива от вас,които са превъзмогнали всичко и са започнали отначало и как са го направили?А ако не,какво бих могла да направя още,за да "спася" едно приятелство?И няма ли то да е като ваза,която сме счупили,залепили сме я,но тя все пак си остава счупена?така ли бих се чувствала...и най-вече,има ли смисал от всичко това?Замислям се и откривам грешки,които сам допускала,но всеки има право на прошка нали?

Благодаря ви предварително

[BraInLesS_f]

Старите приятелства,които си градила с години са най-важни,защото ако си намериш нови приятели ще трябва да мине много време докато станете наистина приятели!Пък и не знаеш новите хора какви са,докато не ги опознаеш!Според мен е по-добре да запазиш старите приятели(ако можеш де),само се замисли за нещата,които сте преживяли заедно.Но ако наистина постъпват гадно,поговори с тях и ги питай ''Абе,к'ъв ви е проблема?''
Еми тфа е моя съвет,помисли и реши какво да правиш!Каквото и да решиш,аз ти пожелавам успех!
И винаги имай едно на ум за новите хора,защото може да ги допуснеш прекалено близо до себе си и те да те наранят!

[olive_oil]

Здравейте...ами моята история е доста дълга и може би скучна аз сам почти на 16 хах и сам,по-точно бях доста щастлива от факта,че всичко у дома и с приятелите ми е ОК."Събитията" се развиха това лято и както може би разбирате не са особено приятни...става въпрос за прителите ми.В момента се чудя дали изобщо са ми приятели и какво всащност ги кара да постъпват така.До скоро бяхме една компания и всичко беше наред,докато не започнахме да се караме.Оказа се,че в момента явно дори не се търпим...аз се опитвам да оправя нещата,но нещо не се получава та въпроса ми е дали човек е способен да остави старите си приятели и да започне от начало?!? Има ли такива от вас,които са превъзмогнали всичко и са започнали отначало и как са го направили?А ако не,какво бих могла да направя още,за да "спася" едно приятелство?И няма ли то да е като ваза,която сме счупили,залепили сме я,но тя все пак си остава счупена?така ли бих се чувствала...и най-вече,има ли смисал от всичко това?Замислям се и откривам грешки,които сам допускала,но всеки има право на прошка нали?

Благодаря ви предварително

за да се скарате,вероятно сте направили нещо всички заедно,и ти си мислиш,че само другите са виновни,а ти си права,нали?Но това съвсем не е така."счупената ваза" ,ако я залепиш,няма да се като чисто нова,но моожеш да се постараеш,така че следите,там където е била счупена,да се заличат.
Разбери,че приятелството не е нещо,с което човек да си играе.Когато имаш право се сърди,когато нямаш,просто приеми,че другия е прав и толкова.Все пак гордостта не ни е дадена,за да я показваме пред приятелите си.Всичко зависи от теб,разбираш ли?А може би си казала неща,които немогат да се забравят.Може би ако помолиш за прошка за изрчените неща те ще ти простят?Може би и те ще ти се извинят за неща,които са казали.Просто се промени,бъди искренна и същевременно приятелски смирена,ако те са ти истински приятели никога няма да злоупотребят с тази твоя смиреност.И,господи прощавай!Ако незнаеш как,научи се!Но преди всичко се промени и си помисли,заслужаваш ли прошката от твоите приятели и те заслужават ли твоята???Ако не я заслужаваш я заслужи.Но за съжаление нищо няма да е както преди и това е тъжното - разбираш грешката си,но никой не иска да те чуе.Ако стане така,просто гледай напред.