Еми... Аз пътувам с 76, 305, 213, 214. Най-много със 76, защото ми спира пред нас и ми е най-удобно. Затва пък, когато е зима, вътре температурата е колкото навън. Миналата година, когато температурата достигна -17 градуса, а училищата ни дадоха само един почивен ден и при тва не беше най-студения, тогава се качвах облечено като за Ледената епоха, а в автобуа нямаше никакво парно и си правих кръгчета от парата, треперейки на някоя седалка. Обличах се със всичко възойно - бодита, потници, дебели блузи, половери, якета, чорапогащници, ръкавици, вълнени чорапи и кожени ботуши, но нищо не можеше да ме спаси. Беше точно денят след свободният - беше -17 градуса, а аз пътувах в 6 часа ссутринта. Беше... заппомнящо се.

Иначе и през лятото е яко. Бабичките и дедовците обожават да ходят за минерална водичка точно когато е час пик. 76 закъснява често. Понякога с 20-30 минути, но съм го чакала и 4 часа. После виждаш 20-30 автобуса един след друг. Гламава работа. Иначе, като се връщам от училище ситуацията е отввратителна. Гъз до гъз, хора, мирисещи на пръст тичат за свободни места. Но сичко се търпи, стига да не е жега. Нека ви разкажа една историйка:
Седях притисната от 2 бабички и сечудих, защо 3тото поколение се къпе толкова рядко. После един циганин влезе и се размърдя на пот. Жега. Усетих че се носи някаква странна миризма отвратата и видях един човяек, който си хрупаше бирените фъстъци и мляскаше жестоко. Задушният въздух превръщеше миризмата в отвратителна, такава че можеш да се изповръщаш спокойно. Помолих да се отвори прозорците, но ми казаха че няма такива. Бях попаднала в най-гадния 76. Почва да ми прибелява пред очите. Позната реакция, но не и приятна. Бях на 2 метра от вратата, а вече почти нищо не виждах, само бели силуети. След 2 секунди и тва не виждах. Правихме завой, а на мен ми беше много лошо. Питах някой, който дори не виждах дали сме до спирката, той ми каза че след 1 минута ще спрем. Усетих че вратите се отварят и тръгнах напред като бутах хората и продължавах да виждам само бяло. При слизането за малко да падна. Седнах на тротоара, гледайки какпо д лекия ветрец цялата картина връща цветовете. После, чувствайки се зле, преминах 1-2 километра пеша, за дасе върна вкъщи.
Тва някъв проблем с кръвното идостаз често се случва. Но никога, когато автобусът е празен.