Стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче" най-ясно показва,защо аз се гордея с името българка.Родната България въпреки бедна е винаги топла и с отворено сърце за този,който иска да я опознае.За този който иска да види планинските и зелени очи,и буйните и черноморски коси.Този,който иска да чуе опияняващия глас на българката,която пее за тъжната история на страната си.Този,който иска да чуе красивите звуци на балканската гайда и да види игривите танци на българите.
Тогава България ще се радва,че все още може да опияни човека с очарованието си.
Това съм писала аз...
...Никога не губи времето си за човек,който не цени времето прекарано с теб!...