Съдбата

[white_chik]

Съдбата

Това е история,може би странна
на някого ще се стори банална,
но честно наистина е вярна!
Минавах в центъра на едни град
вървях уверено,не поглеждах назад,
но нещо ми направи впечатление
нещо изумително,без съмнение.
Един старец лежеше на земята
малко куче му се гушеше в краката,
а човекът молеше за някоя парица,
която да му зарадва бедната душица.
Но никой не виждаше клетника,клет
никой не обръщаше внимание на този субект
всеки бързаше по своите задачи
не поглеждаха как човекът унизително се влачи.
И никоя от жените с безбройни пакети
всяко подменяща своите дрехи
сред множеството разноцветни торби
не чу на човека,жалните молби.
И в този момент в мен нещо прищрака
сякаш сърчицето ми се разплака
и си помислих,защо съдбата е тъй жестока
защо лишава някои хора от цел и посока
и им отнема светлината,
прави ги слепи за красотата!
Върнах се и дадох на човека всичките си дребни
с вярата,че на него ще са му по-потребни
с надеждата,че нещата ще се променят,
че добрите качества в хората ще се родят
и животът ще стане малко по-лесен
и всички заедно ще пеем неговата песен!

Доста неща съм писала,ама повечето са били посветени на любовта,на дрогата или на нещо от този сорт.Затова реших да променя малко нещата.Може да не ви хареса,ама ми се иска да чуя странично мнение

[sunny_girl16]

Хареса ми наистина. Рядко коментирам каквото чета, но твоето стихче докосна струна в душата ми, наистина Поздравления за доброто стихче от мене!

[SummeRLove08]

Еееее твоите произведения ме разбиват направо!!!=D> =D>

[niGGa]

като идея ми харесва.Ако искаш критика, ще ти споделя какво мисля..иначе не..

[strange__]

Много добре написано,силно въздействащо и уви реално...браво

[white_chik]

като идея ми харесва.Ако искаш критика, ще ти споделя какво мисля..иначе не..

Търпя критика естествено,нали трябва да се науча.Това са още само аматьорски произведения и искам да ми казвате какво не ви харесва и да се опитам да го оправя