Здравейте! Първо искам да отбележа че темата ми е сериозна и очаквам разумни отговори
Та от край време харесвам едно момиче от класа ми, не смея да кажа обичам защото се съмнявам да съм обичал изобщо (въпреки че не съм усещал толкова силни чувства преди!). Вече предполагам повече от година и половина.. А иначе разбираме се, често споделяме доста, тя ми се доверява за доста неща, човек ще каже добри приятели сме! Най-накрая събрах кураж да й кажа за чувствата си, не искам да съм много подробен.. не бяха най щастливите минути изобщо...
А-у А-у "имам силни чувства към теб/харесвам те много/искам да сме заедно" някви такива работи, тя беше изключително изумена.. или по-скоро изненадана.. вика "спри спри кво говориш?! ти си пиян(не бях пиян!! (ама джина върши чудесна работа за самочувствието де..))" И изведнъж Прас! "Ти си ми най добрия приятел" вика! Въпреки че усетих още от първата си реплика че нищо няма да излезе това много ме .. едвали не шокира.. Знам какво е да съм добър приятел и да имам добри приятели, но това между мен и нея е много далече от моите представи за добро приятелство(не съм сигурен за нейните обаче)! И затова това й изказване го приех като... жалък заместител на "Махай се!".. с една дума обидих се.
Та "разбрахме се" да си бъдем приятели и това събитие да не пречи "на приятелството ни".
Такива случаи с лопата да ги ринеш, знам, ама е друга причината да ви досаждам (я, още четеш!!!) Това беше преди поне 3 месеца... а аз глупака още изпитвам същите силни увства едва ли не по-силни! Едва ли не друго момиче не мога да погледна...
чудя се какво мога да направя .. да й кажа ... сега след като вече "се е свършило"? (тя малко сякаш страни от обвързване.. откакто се разделила с някъв преди сумати години.. абе сапунки)
А не съм от тоя тип дето може да застане пред някакво случайно момиче и да я "свали" или както му викат младите.. общо взето аз се надявах на близостта ми с нея да изградя добра връзка а тя го обърна срещу мен...