Чувствам се странно... ходих с едно момиче година и 2 месеца и тя ме заряза... Оттогава изминаха 5 месеца.. и все още я обичам.. Но вече не страдам. Не изпитвам болка. Не ме е яд на нея. Тя дори си има приятел в момента и вчера ги гледах как се мляскат... Чувствах се така още преди да тръгна с нея. Обичах я с цялото си сърце, но не исках да съм с нея само, за да не я нараня... Обичах я може би година преди да станем гаджета.. И след като и го споделих и и пожелах и тя да се влюби така както аз.. тя взе, че се влюби в мен Времето, в което бяхме заедно беше неописуемо.. дори скъсахме без да се караме. Тя нямаше време да се виждаме и се разбрахме да не се казва, че ходим повече а и така щяло да бъде по-добре и за двамата.. а ако иска пак да сме заедно щяла да ме потърси.. Но през това време тя се промени тотално... стана съвсем друг човек. Не искаше дори да се вижда с мен въпреки всичко хубаво, което ни се беше случвало.. последния път когато и казах, че ми липсва тя ми отговори "и аз какво да направя"... наскоро ми каза, че нямало нищо вечно... че неможе винаги нещатата да са едни и същи... въпреки, че ми е казвала, че друг като мен няма, а и не се беше влюбвала преди това в друг. И така след 5 месеца депресия и от разбитото ми сърце се чувствам по същия начин както преди да бъда с нея.. Обичам я. Мечтая за нея. Всеки път като я погледна виждам някакъв смисъл да жиея. Но не искам да бъда с нея. Дори не искам да говоря с нея.( както казах супер променена е и сякаш е друг човек ) Дори ми се изсмя в лицето, че се радва, че е била с мен, защото "научила нещо", т.е. от всеки приятел можело да се научи нещо, а не от любовта. След което ми каза, че съм женчо...Както и да е мина ми яда... Имам чувството, че винаги ще я обичам. Всеки ми казва да я забравя след всичко което ми причини.. след всичко което ми каза, и след като я видяха какви неща прави с авера си пред мен... Не мисля, че е нормално да се чувствам така.