значи историята ми е дълга,може би около 1 и половина някъде...харесах си едно момче,много ме впечатли,но не на толкова на външен вид,колкото това колко е добър,мил...та в началото имаше някаква зарибявка....разбра,че го харесвам,но после не беше в софия,не се чувахме..и изведнъй ми пише да се видим...и видяхме се,аз започнах да го харесвам многооо....после бяхме уж заедно,но не като гаджета а и аз незнам...може би неуфициално...и после пак спряхме да се виждаме а аз естествено си мислех само за него...и после пак се върна видяхме се....и аз вече сигурно,бях влюбена в него...и каво стана,казахме си пак,че се харесваме,поне аз така го разбрах...но пак нищо...и после пак не се виждахме...и сега си пишем отново...но нишо не е същото вече,не си пишем толкова много,но си мисля,че малко се нормализираха нещата,видяхме се,но нищо повече....а днес съм се скъсала да рева за него,просто много ми липсва,ама много...може да се каже,че го обичам...това всичко става някъде в рамките на 1 година и половина...признавала съм му,че го харесвам и тои ми отговаря незнам и нещо друго почваме да говорим....и сега просто искам да изкрещя....НЕМОГА БЕЗ ТЕБ,ИСКАМ ДА СМЕ ЗАЕДНО,МНОГО ТЕ ОБИЧАМ...но си мисля,че ако му го кажа,ще изглежйдам много жалка в очите му...все пак да го харесвам,след като тои отдавна не ме търси....аз даже сама си отговарям,че не си заслужава,но ако можех да го кава това на сърцето...и за това моля по някакъв начин даите ми съвет какво да правя,как да постъпя..не искам вече да ме боли,просто искам да съм с него...за това ако някои ми даде съвет,просто ще го оценя много........какво да правя,да се боря ли да го забравя ли,което пък въоще не мога....благодаря ви,предварително