Любовта, без която не можем

[Лилиан]

Вървях си преди седмица из факултета. И изведнъж иззад ъгъла изскочи нещо. Паднах на земята и прекарах няколко минутки там в безсъзнание. Осъзнах се. Огледах се. На мен се беше надвесила жена, облечена в розово. Бях се блъснала в нея. Беше Афродита. Отначало се почудих какво ли би могла да прави тя в моя факултет. Та в него има не повече от 50 момичета. Но за нея няма граници. "Ела - усмихна ми се тя - имам нещо за теб." Последвах я, набивайки крак. Нещото се оказа високо една глава над мен с дълга кестенява коса и ослепителна усмивка. Всъщност се оказа препил колега. Преснима лекции от мен и ме покани на запой с едни математици (те горките или се пропиват, или лудват).
И така пича стана "мой", също както беше обещала. Пишехме заедно на лекции, разхождахме се, запивахме с математиците. Изведнъж Слънцето изгря за мен. Когато стъпвах, всъщност плувах във въздуха. Погледа ми беше устремен нагоре. Съзнанието ми достигаше до нови хоризонти. Света беше станал златисто-розов. Небето - близко, а мечтите - на един поглед разстояние. Имах стимул, исках да стана по-добра, по-умна, по-красива. Заради него. Хвърлях щастливи усмивки навсякъде. Дори не гледах начумерено красавиците из рейсовете. Каменния танк по пътя към университа ми изглеждаше като каменен бог, който предвещава срещата с любимия...
Минаха два дни, през които не можах да го видя. Чаках усмихната пред аудиторията с тетрадката в ръка той да се появи за лекции. Той дойде, не ме погледна. Седна до мен, не се усмихна. Нещото, което не беше наред - той не искал повече да излиза с мен, защото просто ме бил забил ей така.
Все едно някой ме прониза със стрела. Бях уловена на въдичката на собствената си любов.
На връщане от университета я срещнах пак. Беше облечена в сиво-черно, с развяна коса и начумерен поглед. Вдигна рамене и се изпари във вятъра и мъглата...

[Ice Princess]

Това е много тъжно...но много красиво си го написала...
Не разбрах истинска история или разказче... Ако е истина, имам само един съвет: Не трябва да ти пука за този, той е пълен балък и рано или късно ще остане сам и наранен И ще го заслужава напълно!!

[Лилиан]

За съжаление е истина от първия до последния знак. Тоя пич е тъпанар . Но от този факт не ми става по-лесно.

[Ice Princess]

За съжаление е истина от първия до последния знак. Тоя пич е тъпанар . Но от този факт не ми става по-лесно.

Съжалявам много че е истина Изглеждаш интилигентно момиче ( личи си от начина по който си го написала), и сто на сто разбираш, че няма смисъл да ти пука за мухльовци. Леле, как ги мразя такива..Мислят си, че могат да се подиграват с чувствата на хората, да ги използват и после просто да се обърнат и да си заминат. Знаеш ли, тегли му една ***** и го остави да пропада все повече в собствената си нищожност Макар че закъде повече, като така или иначе е на дъното

[PerfectStrang3r]

Гадно е, но за съжаление това е животът

[Charlotte_the_Harlot]

Какво да ти кажа - клин клин избива, но последния остава. Ще се оправиш до няколко месеца...

[kobrichka]

мн кофти история сажалявам че е истина,но не се отчаиваи ще доиде време когато той ще страда

[Kate]

Наистина си го написала много добре! =D> За другото,историята с момчето - съжалявам!Нещата не винаги се получават както ги искаме.Затова те съветвам следващият път,когато си в началото на нещо ново /било то връзка с мъж или нещо друго/ - не се хвърляй с много големи очаквания.Изчакай,виж как се развиват нещата и чак след това се отдай на чувствата.Знам че е трудно,а понякога - дори и непосилно да се опитваш да гледаш трезво на нещата,но от друга страна това те предпазва от доста разочарования!Горе главата,твоят принц е там някъде,избери го внимателно,не се хвърляй на врата на всеки,който ти намигне(образно казано!)!

[Лилиан]

Не, няма да си отнемам и малкото щастие, което ми се случва. Хвърлям се направо с главата надолу. И без това ще страдам заради една седмица половин година. Не си я давам седмицата.

[Kate]

Не, няма да си отнемам и малкото щастие, което ми се случва. Хвърлям се направо с главата надолу. И без това ще страдам заради една седмица половин година. Не си я давам седмицата.

Не искам да звуча като песимист,но именно там ти е грешката за мен.Да помислиш преди да направиш нещо и да взимаш решения не само със сърцето,а и с разума,не ти отнема щастието.От хвърлянето с главата надолу нали знаеш какъв е изходът?Право в цимента и после с разбита глава!Абсолютно наивно и глупаво е за 1 седмица да страдаш половин година!Защо не пробваш следващият път да обърнеш малко нещата - една седмица да си сдържана и недостъпна,а след това да се отдадеш на връзка,изпълнена с чувства за половин година да речем?Не ти ли звучи по-добре?Или просто ти харесва да страдаш?!

[Лилиан]

И това пробвах. Разкараха ме на края на първата седмица, вместо, както е в случая, на края на първата. Голям напредък.

[Лилиан]

И това пробвах. Разкараха ме на края на втората седмица, вместо, както е в случая, на края на първата. Голям напредък.

[Kate]

Виж,просто в различни моменти от живота си хората искат различни неща!Ти може би си искала от отношенията ти с твоят колега да излезе хубава сериозна връзка,но той да е искал просто една хубава вечер,поредната забивка и т.н.В тази ситуация аз не виждам виновни-просто ти си искала едно,а той друго.Няма нищо ненормално в това.Приеми го и продължи напред!

[Лилиан]

Нем, и той не знаеше какво иска. Ако искаше просто преживяване за една нощ, щях да я имам тази нощ.

[leko_otkachena]

Mnogo kofti istoriq i mnogo sujalqvam,che ti se e sluchilo