От доста време наблюдавам хората около мен.Всички - не само тези, с които дружа, но и другите, които не познавам, с които не разговарям.И забелязвам едно и също нещо, което всъщност е и слабостта на човешката общност - навсякъде около нас има интриги, които ни изтощават, хабим си нервите заради тях и по този начин страдаме (поне онези от нас, на които им пука за околните, а не само за нас самите).Тъй като все още съм ученик (много скоро това няма да е така и времето ми за създаване на приятелства изтича), повдигам темата за интригите между съученици.Преди няколко години - когато бях още неопитен в отношенията между хората и наблюдавах, за да се науча - всичко беше много просто.Събрани 26 деца в ново училище, нов клас, никой с никого не се познава все още, но желанието да се покажат пред останалите колко са важни набъбваше в повечето.Имаше такива, които се поддаваха на това желание и такива, които бяха решили да се закачат към първия възжможен избор и да се надяват, че са избрали правилния човек, с който да дружат.Още тогава се започнаха интригите и проблемите в отношенията.Измина време и вече не бяхме толкова чужди един на друг, но интригите продължаваха - "приятелства" се разваляха, в резултат на което се създаваха нови връзки, а те водеха до още интриги.В крайна сметка, след няколко години, успях да науча достатъчно за хората, с които искам да съм в една компания.За хората, с които мислех, че ще се чувствам прекрасно.Всичко стана точно според очакванията ми - оформихме се голяма компания от хора, които разчитат един на друг, вярват си и се държат здраво за приятелството си.Докато не започнаха интригите - малко по малко останалите започнаха да показват истинската си същност - че предпочитат да действат само в своя полза, а да мислят за другите след като вече са направили нещо, което всъщност ще нарани тези други (тук не става дума специално за мен - аз вече имах имунитет срещу детинщини и глупостите не ми влияеха на емоционално ниво, а просто ми отваряха работа да "спасявам" от емоционален срив тоя и оня).Никога не съм се опитвал да използвам някого само и само на мен да ми е гот, а пък другия да се оправя както сам си знае - винаги съм гледал да съм внимателен към приятелите си и винаги съм поставял тях на първо място, даже на нулево, а себе си съм се оставял за последно (естествено, че така ще кажа - нали все пак става дума за мен - кой би казал доброволно лоша дума за себе си, освен ако не е направил нещо наистина ужасно и да осъзнава грешката си - но там е работата, че грешка нямаше, а място за лоша помисъл бе невъзжможно да се намери).И накрая какво получавам - к*р с око (с извинение към модовете), ето какво получавам!За благодарност (нещо, което никога не съм изивсквал) получих обида, запокитено беше в лицето ми обвинение за нещо, което никога не съм си и помислял дори, само защото параноята гонеше въпросните "приятели" (не казвам какви са обвиненията поради съображения за сигурност - и без това има мн интриги в компанията - поне по две за всеки поотделно, а не сме малко хора).Интересно само колко противоречиви са исканията на някого - в един момент изискват от мен да се съобразявам с всяка подробност, за която биха могли да се сетили, че ще ги обиди, а в другия - отричат, че изобщо някога ще си помислят такова нещо.

Поведението на хората е еднакво навсякъде - за всеки десет, които се държат като абсолютните кретени, има по един или двама, които балансират доброто и лошото, абсорбирайки със собствената си душа и със собствените си чувства това, което другите изливат върху тях.И много малко хора от първите осъзнават каква вреда са нанесли върху приятелите си и още по-малко разбират това колко добри приятели имат всъщност.

Предполагам, че нещата може да са ви се сторили малко объркани, но става дума за едно - непрестанните интриги в училище.Всичко си зависи от средата, в която си, но ги има навсякъде.И, no offense, най-често срещаните виновници за това са момичетата (просто отбелязвам).

AdioS