Много е силно.Също така и дълбоко...Написано е с чувство определено.Но това твоята история ли е наистина?
Ако е така-каквито и да било съболезнования няма да ти помогнат Просто гледай напред...колкото и да е трудно.Спомняй си за миналото,но не живей за него.Имай си спомените,но нека те да не са мечти за бъдещето...Радвай се,че ги имаш.Радвай се,че този човек е бил до теб,че е държал на теб и ти на него.Защото нищо не може да направиш.Нищо,освен да гледаш с усмивка на миналото-спомняй си за хубавите моменти и не се натъжавай.Така вредиш на себе си,а не е хубаво Не слагай край на живота си.Не и нарочно-помисли си дали той би го искал?Дръж се,точно в този момент имаш нужда от родители,роднини и близки приятели.Те едва ли ще те изоставят.Трудно е за възприемане,но пък е истина-животът продължава!