Бих искал да споделя с вас нещо, за което, дори и да не искам, мисля всеки ден. Става въпрос за момиче, което срещнах преди три години. Момичето, което се отличава от всички останали, защото притежава нещо, което постоянно ме насочва към нея, нещо, което и до днес не мога да пренебрегна. Тя е обект на моето желание в продължение на 3 години! Освен това съм принуден да я виждам почти всеки ден. Може би замаян от нея или от онова непознато нещо, което ме влече към нея, често се случваше в малкото моменти, в които съм имал възможност за контакт с нея, да правя неща, които не биха допаднали на което и да било момиче. Въпреки това имаше моменти, в които бях много близък с нея. Излизахме всеки ден. И тогава имах чувството, че просто стоим един до друг и чакаме някой от нас да каже нещо, което е очевидно, необходимо, но също така и трудно за споменаване. Е, аз не казах нищо. Точно в това се състои най-голямата грешка от моя страна - не споделих чувствата си лично с нея. В момента всичко е спряло, не контактувам с нея, дори не я търся, мислейки си, че единственият начин да забравя за нея е да се отдалеча. В същото време се опитвам да не ми личи и това да не влияе на поведението ми, особено към нея. Вече имам чувството, че се вманиячавам, но каква би била тази мания, с продължителност повече от 3 години?! Аз я обичам, и смея да го кажа открито, без никакви притеснения, защото знам какво значи наистина да обичаш. Вие как мислите, има ли начин "да върна доверието й към мен", да я потърся ли, да настоявам ли да се видим, да и кажа ли всичко, въпреки че тя го знае, но и до момента не го е чула лично от мен, има ли смисъл въобще цялата тази история, колкото и истинска да е, поне за мен, и каква е превенцията на този "тормоз", на който се подлагам постоянно?