амииии
той беше 12 клас,а аз заек.т.с. миналата година.Намерих му номера и почнахме да си пишем и кликваме.Реялно цялата работа продължи няколко дни,а за мен доста повече...Бях влюбена.И с детския си акъл/не че сега съм мн голяма/ съсипах всичко с няколко смс-са,които помня и мн ме е срам от тах.Всичко беше един кошмар и сега разбирам,че ако бях малко по-умна щях може би да разбера,че не се интересува от мен.Иначе си мисля,че щеше да поиска да се срещнем.Та така.Вече съм си поставила границата "никакви смс-си с момче,което харесваш,а той теб не"
Исвен това той сега кара 13-ти клас...И като виждам неговите съученици изтръпвам,защото не сме се запознали с него лично и нямам представа знае ли коя съм или не.Е слава богу не сме се засичали от миналата година.
Ама човек се учи от грешките си...