Отивате някъде, обръщаш му някакво внимание, ама минимално, и по някое време го привикваш някъде на по осамотено място, че искаш да го питаш нещо, а е много шумно , започваш с нещо странично, та да не се паникьоса, и после изведнъж ставаш малко по-сериозна и му казваш, и не го пускаш да избяга без да си признае . Разбира се не го забиваш с въпроса и после 5 минути мълчание, говориш му някакви там работи, обеждаваш го .