Любов или свобода?

[Nightmare]

Може би, когато прочетат заглавието на тази тема доста от вас биха си казали, че избират любовта, връзката с един човек отколкото свободата и до някъде самотата. Всеки би предпочел да има човек до себе си, който да го обича, уважава и да му дава това, от което има нужда. Аз бих искала да разнищя малко повече последствията както от любовта така и от свободата.
Живеем в един кръговрат. Запознаваме се, влюбваме се, прекарваме чудесни мигове и накрая в много от случаите се разделяме по едни или други причини. И следва известно време на самота и търсене.. Докато не срещнем следващия. И така до кога? Някой биха казали докато срещнем подходящия. Звучи добре, но случва ли се? Има ли подходящ, има ли такъв, който би дал това, което искаме да получим? Подходящи ли сме ние за някой?
Имала съм доста връзки. Във всяка една от тях съм преживявала различни неща. От най големите радости, до най разкъсващата болка. И се замислям. Не ограничава ли прекалено много любовта? Може би дава много, но не взима ли повече? Обръщам се към влюбените. Не сте ли усетили, че сериозната връзка, в която присъства любов затваря много врати пред вас? Няма ли един страх във вас.. Страх, който постоянно шепне, какво ще стане ако той\тя спре да ме обича, какво ще стане ако се появи друг\друга в живота мy, какво ще стане ако го изгубя..? И този страх не е ли постоянно във вас дори и когато сте напълно сигорни в човека, който обичате? Друг пример.. Когато го няма, усещате липсата нали? И нещо сякаш ви пречи да се отпуснете и да се забавлявате без него? Мислите ви са насочени към половинките ви. И това не ви ли пречи понякога да живеете пълноценно без той\тя да са около вaс? Aз си признавам, че ми пречи това чувство и дори понякога ме дразни тази липса. А сигорно и много от вас са били наранявани, лъгани, предавани.. И не е приятно нали? Не е приятно, когато човек, в който си вярвал, разбива всичките ти представи за връзка и любов? Когато не оценява това, което си му дал. И никой не е застрахован от такъв край.. От тази гледна точка любовта може да ни отнеме желанието за живот за дълго време.
Ами свободата? Наистина тя дава много възможности.. За нови запознанства и контакти без някой да ни държи сметка, за свободен живот такъв какъвто искаме да имаме без да се съобразяваме. Но и тук си има недостатъци. В един момент имаме нужда от чoвек до нас.. Гледаме влюбените двойки в автобусите, кафетата и дискотеките и ни се иска да имаме това, което имат те без да си даваме сметка, чe пак ще изгубим нещо, че и те са пожертвали нещо-свободата си. Хубаво е да живееш за себе си, но до кога? И нещата пак се завъртат. Идва въпросът, който аз понякога си задавам често-кое ще е по добре за мен?
Имаше една мисъл: За любовта давам живота си, за свободата давам любовта си..
Кое избирате вие?

[piska_]

Аз избирам свободата без никакво колебание

[assd]

аз избирам любовта в свободата или свобода в любовта

[PaChanGa_GiRl]

Да... всеки е бил влюбен, всеки е имал много неуспешни връзки, но един ден намираш своята половинка и тогава.. няма го този страх, защото ти сии сигурен в този човек. И все пак човек се учи от грешките си - ходил си с някой, той те е излъгал, пък друг е бил глупак, защото те е изпуснал заради друга.. И накрая разбираш кой е твоя, кой е този, на който би се отдал напълно.. И повярвай, когато намериш половинката си, любовта става свобода!

[N.C.L]

Може би, когато прочетат заглавието на тази тема доста от вас биха си казали, че избират любовта, връзката с един човек отколкото свободата и до някъде самотата. Всеки би предпочел да има човек до себе си, който да го обича, уважава и да му дава това, от което има нужда. Аз бих искала да разнищя малко повече последствията както от любовта така и от свободата.
Живеем в един кръговрат. Запознаваме се, влюбваме се, прекарваме чудесни мигове и накрая в много от случаите се разделяме по едни или други причини. И следва известно време на самота и търсене.. Докато не срещнем следващия. И така до кога? Някой биха казали докато срещнем подходящия. Звучи добре, но случва ли се? Има ли подходящ, има ли такъв, който би дал това, което искаме да получим? Подходящи ли сме ние за някой?
Имала съм доста връзки. Във всяка една от тях съм преживявала различни неща. От най големите радости, до най разкъсващата болка. И се замислям. Не ограничава ли прекалено много любовта? Може би дава много, но не взима ли повече? Обръщам се към влюбените. Не сте ли усетили, че сериозната връзка, в която присъства любов затваря много врати пред вас? Няма ли един страх във вас.. Страх, който постоянно шепне, какво ще стане ако той\тя спре да ме обича, какво ще стане ако се появи друг\друга в живота мy, какво ще стане ако го изгубя..? И този страх не е ли постоянно във вас дори и когато сте напълно сигорни в човека, който обичате? Друг пример.. Когато го няма, усещате липсата нали? И нещо сякаш ви пречи да се отпуснете и да се забавлявате без него? Мислите ви са насочени към половинките ви. И това не ви ли пречи понякога да живеете пълноценно без той\тя да са около вaс? Aз си признавам, че ми пречи това чувство и дори понякога ме дразни тази липса. А сигорно и много от вас са били наранявани, лъгани, предавани.. И не е приятно нали? Не е приятно, когато човек, в който си вярвал, разбива всичките ти представи за връзка и любов? Когато не оценява това, което си му дал. И никой не е застрахован от такъв край.. От тази гледна точка любовта може да ни отнеме желанието за живот за дълго време.
Ами свободата? Наистина тя дава много възможности.. За нови запознанства и контакти без някой да ни държи сметка, за свободен живот такъв какъвто искаме да имаме без да се съобразяваме. Но и тук си има недостатъци. В един момент имаме нужда от чoвек до нас.. Гледаме влюбените двойки в автобусите, кафетата и дискотеките и ни се иска да имаме това, което имат те без да си даваме сметка, чe пак ще изгубим нещо, че и те са пожертвали нещо-свободата си. Хубаво е да живееш за себе си, но до кога? И нещата пак се завъртат. Идва въпросът, който аз понякога си задавам често-кое ще е по добре за мен?
Имаше една мисъл: За любовта давам живота си, за свободата давам любовта си..
Кое избирате вие?

И свободата е хубаво нещо и любовта също, човек решава сам кое да избере и двете неща имат предимства и пречки, но ако си свободен все някога ще ти се прииска и любов и обратното ...

[piska_]

Живеем в един кръговрат. Запознаваме се, влюбваме се, прекарваме чудесни мигове и накрая в много от случаите се разделяме по едни или други причини. И следва известно време на самота и търсене.. Докато не срещнем следващия. И така до кога? Някой биха казали докато срещнем подходящия. Звучи добре, но случва ли се? Има ли подходящ, има ли такъв, който би дал това, което искаме да получим?

Ти сама го каза живеем в един кръговрат, влюбваме се, обичаме, страдаме и пак сме самотни

[Ice Princess]

Имаше една мисъл: За любовта давам живота си, за свободата давам любовта си..

Хубава мисъл, буди доста интересни размисли... А иначе... Влюбена съм, ситуацията е доста объркана, и понякога си мечтая за времето, когато това объркване го нямаше, когато можех да се смея без в един момент да ми се доплаче, когато сънищата ми си бяха само мои и в тях не присъстваше този човек... Ако можех да върна времето назад, щях да избера свободата. Но няма как, то не е нещо, което да мога да променя; не мога да си кажа чисто и просто: спираш да мислиш за този човек, защото искаш свободата си обратно...мисля че с всеки, който е влюбен, положението е същото..

[Sarabi]

Избирам свободата,но свобода с човека,който обичам и който също като мен обича свободата Ако някой разбере-хубаво,ако не пак добре
Просто не обичам да се чувствам "завоювана" или "нечия".Аз съм Аз за себе си,а не за някого другиго.

[zoben_pitbul]

И повярвай, когато намериш половинката си, любовта става свобода!

Прекалено добре е казано за да добавям каквото и да било

[koalka]

Имаше една мисъл: За любовта давам живота си, за свободата давам любовта си..
Кое избирате вие?

Ами значи...според мен зависи от това до колко искаш една връзка.Какво ще рече свобода?Ти ако обичаш някой той те кара да се чувстваш свободен и не те задушава.Ами не,не бих дала любовта си заради свободата,защото свободата не ми е нужна-аз я имам и с приятеля ми.

[piska_]

Избирам свободата,но свобода с човека,който обичам и който също като мен обича свободата Ако някой разбере-хубаво,ако не пак добре
Просто не обичам да се чувствам "завоювана" или "нечия".Аз съм Аз за себе си,а не за някого другиго.

Те тфа е мнение, съгласна съм с теб \/

[VeSna]

Хората са си го казали - " Любов без свобода е робство, а свобода без любов - мрак! " Едното трябва да върви с другото, а ако неможе - избирам любовта! За мен тя е по-важна от свободата ми!

[tedinkata_]

Хората са си го казали - " Любов без свобода е робство, а свобода без любов - мрак! " Едното трябва да върви с другото, а ако неможе - избирам любовта! За мен тя е по-важна от свободата ми!

[she]

ne mislq 4e svobodata i lubofta sa otdelni ponqtiq ... aky si s 4ofek na mqsto nqma da ti lipsfa nito ednoto,nito drugoto fse pak aky gadjeto e pe4eno sam0 6te preceni koga ima6 nujda ot sfoboda i 6te ti q dade...

[InHell]

Такам. На теория всичко е така както го описвате - или губиш едното, или губиш другото. Някои от вас казват че могат да имат и двете. Въпросът ми е следния - опитвали ли сте се? Защото това не зависи само от единия или другия човек във връзката - трябва и двамата да са достатъчно отворени един към друг, да се познават достатъчно добре и да си имат пълно доверие....което обикновено не се получава - все единия ревнува другия и в повечето случаи по най-неподходящия начин(разбирайте начина по който изразява, или по-точно освобождава тази ревност). Обикновено в такива ситуации някой бива нараняван по някакъв начин, защото другият си иска свободата(поне частична) - да излиза с когото иска, когато иска и т.н. Не рядко се срещат случаи, когато мъжът(по-рядко жената) забранява на половинката си да се среща с някой си или още по-лошо - въобще да си показва носа навън (което честно казано е смешно....клонящо към трагично). Нека се върна малко по-нагоре - лично моето мнение е, че ревността е полезна за една връзка, когато тя е в малки количества и я демонстрираш на половинката си по подходящ начин (ако някой попита ще поясня).
Напоследък си мисля, че няма такова нещо като "да срещнеш подходящия". Важното е да намериш някой, с когото ти е достатъчно добре, за да не държиш да имаш нещо по-добро(т.е. нещо, без което и така можеш). Много хора не го осъзнават до момента в който вече е твърде късно да скачат от една връзка в друга, подтиквани от надеждата за нещо по-добро(което на практика си е само надежда). И наблюденията ми са, че много хора се женят не защото са адски флюбени и обичат дадения човек, а защото им е дошло време да се женят и трябва да се оженят. Естествено това се отразява след време, в повечето случаи върху децата им. Разбира се, това са си лично мои разсъждения, базирани на моя опит, гледна точка и т.н. На някои от вас ще им се сторят пълни глупости но....след 5-6 години няма да се учудя ако стигнете до подобни заключения.
На моменти разсъжденията ми може да ви се сторят не до там последователни - вероятно е така. Много ще ми бъде интересно да се заформи една полемика, в която да не пишат хора, които само цитират някого преди тях, защото всъщност няма какво да кажат.

[ftw]

Свободата на 100% , но все пак , гледам ако харесам някое момиче заедно с характера и всичко останало да ми пасва , гледам да тръгна с нея ,като разбира се не правя глупости - момче на място съм , но все пак гледам да не се привързвам , за да не станат фалове (понеже ако си с дадено момиче , все пак си с нея ,но не да и изневеряваш , нали ?).

[iiirish]

в крайна сметка човек никога не може да има всичко или да има това което иска завинаги. няма такова нещо като свобода. защото дори и привидно свободни в главите ни отново има мечти, отново се таят надежди за един човек на който ще отдадем всичко. и не разбирам защо трябва да се чувстваме затворници в любовта?! та нали като обичаш той е твоята половинка! той е тази част от теб, която остава празна когато си свободен! и в какво се състои тази свобода?! - да търсиш отново!!!
в крайна сметка отново достигаме до омагьосания кръг на живота, в който се редуват както радост и нещастие, така и любов и самота.
мисля, че нямаме право да избираме едното или другото, защото и без нашия избор съдбата ни предоставя една от тези крайности тогава и така както тя реши

[TreeHill]

Имаше една мисъл: За любовта давам живота си, за свободата давам любовта си..
Кое избирате вие?

Ами значи...според мен зависи от това до колко искаш една връзка.Какво ще рече свобода?Ти ако обичаш някой той те кара да се чувстваш свободен и не те задушава.Ами не,не бих дала любовта си заради свободата,защото свободата не ми е нужна-аз я имам и с приятеля ми.

[TeditoOoo]

Аз не ставам за дълги връзки.Причината е точно огромната нужда от свобода,която изпитвам.Колкото по-дълго време съм с някого,толкова повече това ме задушава и...познайте какво става

[Nightmare]

InHell, благодаря ти за мнението, наистина ми беше интересно да го прочета. Аз също исках в тази тема да се получи диалог между хората тук и да се изкажат мнения за преживени неща, но много хора не ме разбраха. Не осъждам любовта, че е затвор, не казвам и че свободата е прекрасна, просто искам да обсъдя добрите и лошите страни на двете неща. Но получих мнения искарани от приказките. Че любовта е свобода винаги, че еди кой си се допълвал и още няколко цитата. Да това е така. Но в много малко от случaите. Има хора, които са преживели малко по различни връзки и не гледат на любовта само от приказната и розова страна. Гледат на нея от реалната страна.
Благодаря все пак за мненията.

Що за въпрос?
Защо си мислите, че когато се обвържете с някой, той автоматично ви слага "окови" и сте "затворник", лишен от свободата си?

Никога не бих могла да бъда, с човек, който ме ограничава, кара ме непрекъснато да се съобразявам с него и т.н. Вярно е, че в една връзка винаги присъстват компромисите, но не е ли с всичко така? Компромиси трябва да има, за да се води един нормален живот, какво щеше да стане, ако никой не се съобразяваше с нищо?

Та, имам предвид, че това да си влюбен и да си с някой, не ти отнема свободата. Напротив, така се чувстваш още по-свободен и изпълнен със сили и енергия, да се изправиш пред всичко и да знаеш, че до теб има човек, който ще те подкрепи.

Любовта е хубаво нещо, ако е взаимна и истинка...

Не се лишавайте нито от едното, нито от другото..

[Disorder]

Ако в дадена връзка, единият от двамата се опитва да ограничава, ръководи или променя другия по свои собствени предпочитания, то тогава просто не става дума за любов, а най-вероятно отново си говорим за тези прословути тийн "любови." Любовта означава пълно себеотдаване на някого и това, че правиш другия щастлив е най-голямото удоволствие, за самия теб, а ако се стремиш да му отнемеш свободата за да е само твой, то по-скоро говорим за егоизъм отколкото за любов. Двете неща не са взаимно изключващи се понятия, а точно обратното едното не може да съществува без другото.

[Bloodlust]

Що за въпрос?
Защо си мислите, че когато се обвържете с някой, той автоматично ви слага "окови" и сте "затворник", лишен от свободата си?

Никога не бих могла да бъда, с човек, който ме ограничава, кара ме непрекъснато да се съобразявам с него и т.н. Вярно е, че в една връзка винаги присъстват компромисите, но не е ли с всичко така? Компромиси трябва да има, за да се води един нормален живот, какво щеше да стане, ако никой не се съобразяваше с нищо?

Та, имам предвид, че това да си влюбен и да си с някой, не ти отнема свободата. Напротив, така се чувстваш още по-свободен и изпълнен със сили и енергия, да се изправиш пред всичко и да знаеш, че до теб има човек, който ще те подкрепи.

Любовта е хубаво нещо, ако е взаимна и истинка...

Не се лишавайте нито от едното, нито от другото..

Точно и ясно казано.

[nifa]

a ne moje li prosto da bydem s lubimiq 4ovek i da mu vqrvame i vinagi kogato sme dale4 toi/tq da sa s nas v syceto ni.lubovta e za tva da si s 4ovek na koito moje6 da raz4ita6 na 100% .a kogato go nqma tozi 4ovek ne se li 4uvstvame po zle?

[jeditte]

А какво всъщност е свободата?И какво общо има със самотата?Когато си сам(самотен),ти си подвластен на меланхолията,тъгата,мечти и неосъществени надежди,което показва че не си свободен.Да, има ограничения в любовта,но пък от друга страна не ни пречи толкова самото "ограничение",колкото факта че сме ограничени.Няма по-страшно от самия страх,а е плашещо да не си господар на самия себе си, да трябва да се съобразяваш с някого...Но пък не си длъжен да се съобразяваш.Едно доброволно "робство",всъщност не е точно робство. Всеки човек е различен и има различен критерий за свобода.За мен свободата е и голяма отговорност,понякога е тежко да няма с кого да споделиш товара си,или дори да прехвърлиш някому отговорностите си. Поне за мен. Да,до известна степен съм ограничена, но пък залагам на сигурност, стабилност, уют, топлина...Никой не може да ме спре ако реша да нправя нещо,така че пак съм си свободна,но пък аз самата не искам да правя нищо нередно...Много пъти си казвам,че ако се върна назад може би щях да предпочета да съм сама, но после се замислям,че съм от онези хора,които имат нужда някой да се грижи за тях.Любовта не е всичко,много е, но не е всичко.Аз слушам повече разума,отколкото сърцето си и никога не съм съжалявала за това. Моята свобода е вътре в мен самата и никой не може да ми я отнеме. Вече не ме вълнуват купони и свалки, винаги съм мечтала за семейство(мое собствено)и ето че мечтата ми се сбъдва.Искам деца.Най-вероятно според вас те съвсем ще ми отнемат свободата, но по-скоро е обратното.Досега не бях свободна, живота ми го ръководеха родителите, училището и т.н. Сега живота ми е в моите собствени ръце,имам свободата да вземам решения кой път да поема...И тази свобода я имам благодарение на човека до мен-той ми отвори очите за истински важните неща.Много хора ме съдят че съм твърде млада за семейство, че нямам опит, че не било правилно да се женя за първата си сериозна(сексуална) връзка, че ще съжалявам, че се отричам от свободата си...Но за мен не е свобода да лягам всяка вечер с различен мъж, само и само да видя как е,нито да ходя по дискотеки и купони с мъртво пияни хора,които на другия ден не помнят с кого са преспали.Нито е свобода да ходя с три четири "приятелки" да си купонясваме по женски... просто точно такива са ме наранявали много повече от който и да е мъж.Може би съм твърде консервативна,или както казват сега "задръстена", може би съм наивна, може би дори греша...Да, понякога ми се иска да съм като връстничките си, но когато се опитам, просто усещам че мястото ми не е с тях.Преждевременно съм остаряла явно.Просто човек винаги иска каквото няма,понякога искам да съм сама,но когато съм била сама,съм мечтала да имам семейство, така че не бих пожертвала това,което имам заради миг "свобода". Не казвам,че не греша,напротив, не казвам,че не се заглеждам(но куче дето лае-не хапе),просто не искам да съм с някого просто за да видя какво е да си с друг.Може би един ден ще срещна някой,който да ме привлича неудържимо и това ще ми усложни положението,но какво пък...засега съм си с моя човек и се надявам да е завинаги.
Една приятелка ми каза "Аз искам да си поживея преди да се обвържа",преспа с поне 10 човека,като междувременно си имаше постоянен приятел, после си седна на задника дето се вика и сега ще се омъжва.Е, аз не мога като нея, аз се привързвам.Честно казано, преди да се запозная с мъжа ми имах една двегодишна връзка,от която бях много наранена и си казах напук на всички, тръгвам да се запознавам от чата, ще сменям гаджетата цяло лято и ще си поживея. Ама не стана така-уж щях да си държа на свободата,а първия с когото се запознах се оказа прекалено свестен...и ето резултата.Понякога ми тежи малко,ама не съм от тия хора,дето искат да опитат всичко от живота на всяка цена.Поне не и сега.Един ден може да се променя, може да си намяря любовник или да се разведа,знам ли, няма нищо вечно в тоя живот...Но засега ми се иска да вярвам,че нещата ще си останат като сега.Иска ми се да вярвам че ще обичам този човек и че няма да се променя.Но кой знае, може би един ден това,от което съм се лишила ще си каже своето.Един ден,но не сега!