Може би, когато прочетат заглавието на тази тема доста от вас биха си казали, че избират любовта, връзката с един човек отколкото свободата и до някъде самотата. Всеки би предпочел да има човек до себе си, който да го обича, уважава и да му дава това, от което има нужда. Аз бих искала да разнищя малко повече последствията както от любовта така и от свободата.
Живеем в един кръговрат. Запознаваме се, влюбваме се, прекарваме чудесни мигове и накрая в много от случаите се разделяме по едни или други причини. И следва известно време на самота и търсене.. Докато не срещнем следващия. И така до кога? Някой биха казали докато срещнем подходящия. Звучи добре, но случва ли се? Има ли подходящ, има ли такъв, който би дал това, което искаме да получим? Подходящи ли сме ние за някой?
Имала съм доста връзки. Във всяка една от тях съм преживявала различни неща. От най големите радости, до най разкъсващата болка. И се замислям. Не ограничава ли прекалено много любовта? Може би дава много, но не взима ли повече? Обръщам се към влюбените. Не сте ли усетили, че сериозната връзка, в която присъства любов затваря много врати пред вас? Няма ли един страх във вас.. Страх, който постоянно шепне, какво ще стане ако той\тя спре да ме обича, какво ще стане ако се появи друг\друга в живота мy, какво ще стане ако го изгубя..? И този страх не е ли постоянно във вас дори и когато сте напълно сигорни в човека, който обичате? Друг пример.. Когато го няма, усещате липсата нали? И нещо сякаш ви пречи да се отпуснете и да се забавлявате без него? Мислите ви са насочени към половинките ви. И това не ви ли пречи понякога да живеете пълноценно без той\тя да са около вaс? Aз си признавам, че ми пречи това чувство и дори понякога ме дразни тази липса. А сигорно и много от вас са били наранявани, лъгани, предавани.. И не е приятно нали? Не е приятно, когато човек, в който си вярвал, разбива всичките ти представи за връзка и любов? Когато не оценява това, което си му дал. И никой не е застрахован от такъв край.. От тази гледна точка любовта може да ни отнеме желанието за живот за дълго време.
Ами свободата? Наистина тя дава много възможности.. За нови запознанства и контакти без някой да ни държи сметка, за свободен живот такъв какъвто искаме да имаме без да се съобразяваме. Но и тук си има недостатъци. В един момент имаме нужда от чoвек до нас.. Гледаме влюбените двойки в автобусите, кафетата и дискотеките и ни се иска да имаме това, което имат те без да си даваме сметка, чe пак ще изгубим нещо, че и те са пожертвали нещо-свободата си. Хубаво е да живееш за себе си, но до кога? И нещата пак се завъртат. Идва въпросът, който аз понякога си задавам често-кое ще е по добре за мен?
Имаше една мисъл: За любовта давам живота си, за свободата давам любовта си..
Кое избирате вие?