в крайна сметка човек никога не може да има всичко или да има това което иска завинаги. няма такова нещо като свобода. защото дори и привидно свободни в главите ни отново има мечти, отново се таят надежди за един човек на който ще отдадем всичко. и не разбирам защо трябва да се чувстваме затворници в любовта?! та нали като обичаш той е твоята половинка! той е тази част от теб, която остава празна когато си свободен! и в какво се състои тази свобода?! - да търсиш отново!!!
в крайна сметка отново достигаме до омагьосания кръг на живота, в който се редуват както радост и нещастие, така и любов и самота.
мисля, че нямаме право да избираме едното или другото, защото и без нашия избор съдбата ни предоставя една от тези крайности тогава и така както тя реши