Хех то вчера спора много интересна насока придоби. Аз му показах цялата тема да я прочете от-до, за да разбере какво искам да кажа. И му се и поразбучах. И той след всичките тия приказки пак не разбра какво се опитвам да му обясня... В края на краищата аз казах: Абе то май по-добре да си говоря на стената, тя по-добре ще ме разбере.
Той каза: брей, брей, много интелигентни стени имате...
После вика: сега майка ми като вземе парите всичките ще ти ги дам накуп да си купуваш хапчета и т.н. Знаеш какво ми е финансовото състояние и пак...
аз му викам: Абе, Писе, не става въпрос за проклетите пари! Говоря ти за "ИНИЦИАТИВА!" Това ми се иска. Да вземеш нещата в свои ръце, да знам, че ако нещо се случи винаги мога да разчитам на теб.
И той вика: Еми хубаво, бе, спирай хапчетата! Няма да правим секс и готово. То всички проблеми идват от там. Тебе вечно нещо ти има, или вечно за нещо се притесняваш. Като стане нещо и настръхвам вече, ти само ми мърмориш и бучиш на главата.
И през повечето време той само мълчеше. И аз му викам: Хайде, кажи си мнението по въпроса!
Той: По кой въпрос??
Аз: оооооооох, господии!!! досега за какво ти говоряя?!?!
Той: Ти не говориш, ти бучиш. Кажи ми какво искаш да правя? Искам точно да ми обясниш какво да правя!
Аз: Ох, трябва ли да ти обяснявам непрекъснато, да те подтиквам да правиш нещо? Искам ти да се сещаш!
Той: Да, бе, нали знаеш, аз съм малък, несериозен, бла бла бла, ти сама си ми го казвала.
И така още спорихме... В края на краищата аз се отказах да споря, защото само си губихме времето. И той вика: Добре, Писе, ще се опитам да се променя, ще събирам парички да ти давам за хапчета и т.н.
И аз съответно му се извиних, че му бучах, целувки, милувки, гушкане и т.н.

Милички, много ви благодаря за съветите! Сега само ще го чакам и да видим следващия път как ще се държи.