Самота

Безсъница. Среднощ. От вятъра раздвижен,
неспирен дъжд бразди студените стъкла.
Аз гледам, отразен в прозореца, и виждам
през себе си в нощта.

От този черен дъжд нощта се сепва сякаш,
уплашена сама от свойта пустота,
и три пъти по-чер, по-тежък става мракът
в мойта самота.

Дъждът отново удря моите стъкла,
светкавиците виждам разсичат пак нощта.
Къде си мила моя, къде си ти сега,
ще търся твойта обич до края на света!!!