Казват,че хубавите неща стават бавно и разбира се не трябва да мислиш за тях...Ето преди няколко месеца бях постигнала идеалното равновесие...Макар,че се нуждаех от гадже,точно в този момент не ми трябваше.....Но,ето че точно тогава като гръм от ясно небе си харесах едно момче,дори се влюбих в него и го заобичах с времето...Когато му споделих чувствата си той не ми отвърна...Сега просто немога да спра да мисля за него но знам че нищо няма да стане,а в същото време се надявам ,защото и той ми дава надежди....а в момента няма др момче което да харесвам а и някакси все още не съм забравила него...е това е от мен благодаря на тези които са го прочели...