едва ли някой който няма или е нямал такъв проблем ше ме разбере мн добре обаче ще съм благодарна на всеки който поне се опита да ми помогне
през живота си съм имала само 1 приятел(и като кажа на някой той просто седи и ме гледа с отворена уста)а аз по принцип съм такава натура че ако съм самотна го преживявам доста тежко но някак си(наистина много трудно) го преодолявах.обаче толкова дълго чаках някой който харесвам да ми обърни внимание че просто не издържам повече.а в никакъв случай не съм грозна тъпа и т.н. дори напротив и доста момчета го забелязват но по една или друга причина която и да искам не мога да ви кажа винаги когато харесам някой той не отвръща на чувствата ми и не знам тва късмет ли е нещо в мене ли има....нз имам си претенции разбира се обаче не преовеличавам даже по по-грознички и тъпички съм си падала(нз защо) обаче същата работа.и това продължава от години вече (не съм кой знае колко голяма но годинките са ми достатъчно за да се замисля по сериозно за това)
няма ден в който да не мисля колко хубаво би било да има кой да ме прегърне и аз да се разтопя в ръцете му ама само мечти а по принцип съм реалистка и вместо да мечтая гледам да действам
ако не се сещате какво да отговорите на такъв объркан проблем приемам и съвети как още от началото да се покажа в истинската си същност пред някой който харесвам,понеже се държа дръпнато и като пълна идиотка(въпреки че след известно време се окопитвам и почвам по нормален начин,но може би като си набият грешна представа в последствие е трудно да си изградят друга )
[-o< помогнете защото съм в мн гадно положение [-o<