Значи , пише ви момче , от едно маалко градче ...
Сутрин ставам рано , с мисълта , че отивам на даскало , да уча ... да се среща с приятели , и да се срещна с едно конкретно момиче ... да ...
Нещо ми стана ... влюбих ли се , какво стана то , вече апетита ми изчезна , настоерние - Никакво!
Да не говорим ,че разни сънища сънувам ... ех , само сънища остават.

В един клас сме ... не се познаваме много много ... все пак е "новото" момиче.Другите не виждат кой знае какво в нея , но според мен има нещо специално - както и във всички хора , така и в нея , но в нея нещо ми допада.

Проблема е , че не мога да обеля и дума пред нея ... верно , че си говорим , от време на време да я разсмея .. и така , некоя и друга приказка , лафче .. смешка и т.н.

Сега , може да не съм казал , кой каквото и да е , просто си написах каквото ми дойде на главата ... празната глава \/
Пътувам от далеко , а тя е от града.
Само тези 7 учебни часа ни държат заедно , и може би некое от междучасията. От време на време сядаме на един чин , да споделим химикалка , тетрадка , лист или учебник , но нещата които се случват на всеки ученик , в ежедневието му ...

Искам да разбера , как момичето да разбере ,че имам чувства към нея , но не да й го кажа директно ... нямам смелост за това
Пък и не искам с приятели , последният път когато стана така ... си остана така

Дайте съвет , какво да правя ... не съм някой отворен .. е , отворен се правя , но иначе си гълтам езика видя ли момиче , в което съм ... един вид "флюбен"