те моите са същите. влияел ми зле, не бил за мен, не ми бил на нивото (кво ли ниво имам и аз де ) и такива подобни глупости. но да говориш с тях е почти толкова безмисленно, колкото и да търсиш игла в купа сено това са Родители! и в крайна сметка няма да се признаят така лесно за победени, с една дума, че са сгрешили!
аз говорих, говорих, карах се, но нищо не помогна. накрая престанах да си тровя нервите и реших, че искам да бъда щастлива, а не като отключвам вечер входната врата да мисля с какви физиономии и коментари ще ме посрещнат и така вече година и месец сме заедно с приятеля ми и те явно започват леко полеко да свикват с тази мисъл, макар че съм далеч от мислъта, че напълно са изгубили надежда да стане по тяхната