- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Невъзможна любов....
Обичам те, но няма смисъл.
Обичам те, но всичко в мен потъва.
Обичам те, но любовта е невъзможна.
Обичам те, но всичко свърши.
Една любов убита бе от болка и тъка,
две сърца разбити бяха на хиляди парчета,
една душа сама е в ноща,
а друга тихо плаче.
Защо убихме любовта?
Защо допуснахме да си отиде?
Толкова въпроси лутат се в моята глава,
но без отговор останала сама съм в ноща.
Отисе си ти от мен и аз от теб,
защото тъй реши съдбата.
Събда, която бе така жестока към нашата любов...
Помно едно: "Аз тебе вечно ще обичам и тебе ще зове сърцето мое!!!"
Дано това, което си писала не те владее сега...в което се съмнявам...
Чувството ми е познато... но стихотворението... мммм едва ли бих могла да го нарека такова... Рими? Времена? Последователност?
Моят съвет е да го пробваш като есе... ще стане по пълно и образно...![]()
- Имам нужда от простор...
-Значи не ме обичаш..
-Обичам те...
-Тогава защо ти е простор?
Много се губи последователността! Пооправи го малко или наистина го направи като есе !![]()
Всеки може да опикае пода, но ти бъди герой и осери тавана!