След последната ми темичка нещата доста се промениха. Ще се опитам всичко да разкажа накратко. Така, след като с най-добрия ми приятел се скарахме, а два месеца по-късно разбрах, че той излиза с момичето което харесвах, живота ми отиде надолу.
След като разбрах за тяхната връзка, никой от тях не благоволи да ми обясни нищо. Момичето преди това ми беше обяснило, след като й казах, че я обичам много, че ще си останем добри приятели и сякъш нещата бяха такива. Аз, тя и най-добрия ми приятел се мотахме навсякъде заедно, нямаше седмица в която да не се видим извън училище (от едно даскало сме и тримата). Та малко преди ваканцията разбрах, че и двамата са намерили човека на своя живот. В началото на, учебната година разбрах, че те са гаджете, че всеки път като сме излизали тримата те са били гаджета. Малко се зашеметих и нещо се ядосах атски много. Реших да не им говоря. След един разговор по скайпа с момичето реших да пробвам да се сдобрим. Ама нещо не става. Бившия ми приятел нещо се държи хладно и притеснително, да не кажем, че все едно не ме познава от три години, вече четвърта. Никой от тях не ме заговаря. Само ако аз нещо ги поздравя и това е. Тя дори не ме погледна вчера докато той и още съученици играеха футбол. Кажи речи се бях забил пред нея. Гадно ми е за това, че и аз не я заговарям, но имам чивството, че разговора с нея няма да е приятен, не и като предишните. А истински гадното е, че не знам дали я обичам или не. В един момент ми липсва в друг не исакм ада я чувам. Него пък всякъш се опитвам да го игнорирам, понеже той го прави, но немога. Какво да правя? Не искам ад ги изгубя като приятели, но май се случи. Как да ги върна в живота си, а не да се разминаваме с едно здрасти и чао по коридорите на училището?