Ето ме пак

[dream_dragon]

След последната ми темичка нещата доста се промениха. Ще се опитам всичко да разкажа накратко. Така, след като с най-добрия ми приятел се скарахме, а два месеца по-късно разбрах, че той излиза с момичето което харесвах, живота ми отиде надолу.
След като разбрах за тяхната връзка, никой от тях не благоволи да ми обясни нищо. Момичето преди това ми беше обяснило, след като й казах, че я обичам много, че ще си останем добри приятели и сякъш нещата бяха такива. Аз, тя и най-добрия ми приятел се мотахме навсякъде заедно, нямаше седмица в която да не се видим извън училище (от едно даскало сме и тримата). Та малко преди ваканцията разбрах, че и двамата са намерили човека на своя живот. В началото на, учебната година разбрах, че те са гаджете, че всеки път като сме излизали тримата те са били гаджета. Малко се зашеметих и нещо се ядосах атски много. Реших да не им говоря. След един разговор по скайпа с момичето реших да пробвам да се сдобрим. Ама нещо не става. Бившия ми приятел нещо се държи хладно и притеснително, да не кажем, че все едно не ме познава от три години, вече четвърта. Никой от тях не ме заговаря. Само ако аз нещо ги поздравя и това е. Тя дори не ме погледна вчера докато той и още съученици играеха футбол. Кажи речи се бях забил пред нея. Гадно ми е за това, че и аз не я заговарям, но имам чивството, че разговора с нея няма да е приятен, не и като предишните. А истински гадното е, че не знам дали я обичам или не. В един момент ми липсва в друг не исакм ада я чувам. Него пък всякъш се опитвам да го игнорирам, понеже той го прави, но немога. Какво да правя? Не искам ад ги изгубя като приятели, но май се случи. Как да ги върна в живота си, а не да се разминаваме с едно здрасти и чао по коридорите на училището?

[MoHuTo]

О боже! Та това са твои приятели така ли?Нима така правят приятелите??Нямам думи просто..ако бях на твое място не бих ги погледнала и двамата!!

[tra-la-la]

e priqtel ne6tata se menqt ako misli6 4e 3 god sa mnogo i az ismam mnogo dobur fr no sme zaedno ot 12 god i se karame nai redobno i se biem no posle vinagi se zdobrqvame ako durji6 na nego otidi i mu se izvini za6toto toi nqma da go napravi za6toto toi si ima gaje i v momenta tq e vsi4ko za nego toi misli samo za neq taka 4e otidi i mu se izvini ioi vsi4ko 6te se precaka kazvam ti go ot opit

[iiirish]

на твое място аз не бих се опитвала да си ги върна като приятели те са те предали веднъж като са скрили връзката си и не виждам как можеш въпреки всичко да им се довериш отново
винаги можеш да се сближиш с други хора, които познаваш, и затова моят съвет е да спреш да се занивамаш с тия двамата

[Mikohito]

И при мен имаше подобна история и всички ми казваха да се откажа от тях двамата защото се бяха отцепили и излизаха само двамата винаги.За тях несъщестуваше никой друг но в момента нещата стоят по различен начин сега с нея сме приятели и се разбираме много добре а с него не си говориме много много но все пак подържаме връзка.Така,че ако наистина държиш на тях като на приятели недей да се отказваш от тях.В момента те са всичко един за друг но ще дойде момент в който ще искат да излизат с приятели и т.н.Подържай контакт с момичето щом казваш че момчето те отбягва и те игнорира и нещата може да се оправят.

[koalka]

Според мен не трябва дори и да се опитваш.Не ти си сгрешил,а и те явно не се интересуват много много.Приятелката ти има доста странно поведение и е явно,че и е все тая дали ще сте приятели.Бившият ти приятел пък те игнорира...Изчакай и виж дали те ще дойдат да говорят с теб.Ако не го направят много има здраве.Но задължително трябва да дойдат и да се извинят да това си държание.Ти не ги моли за нищо.Чувстват се може би гузни донякъде все пак.Но,както казах не е твое задължение да ходиш при тях и да им се молиш.

[DevilWish]

Може би не са ти казали просто ,защото не са искали да те наранят.Все пак постоянно са били с теб и през това време са се държали сякаш не ходят - това е изпитание за тях - решили са по този начин да опитат да запазят приятелството ти.
Според мен иди и му се извини ,защото той няма да го направи ,поне докато е с нея - не!

[dream_dragon]

Според мен не трябва дори и да се опитваш.Не ти си сгрешил,а и те явно не се интересуват много много.Приятелката ти има доста странно поведение и е явно,че и е все тая дали ще сте приятели.Бившият ти приятел пък те игнорира...Изчакай и виж дали те ще дойдат да говорят с теб.Ако не го направят много има здраве.Но задължително трябва да дойдат и да се извинят да това си държание.Ти не ги моли за нищо.Чувстват се може би гузни донякъде все пак.Но,както казах не е твое задължение да ходиш при тях и да им се молиш.

[quote{SeXy_BaBy}]Може би не са ти казали просто ,защото не са искали да те наранят.Все пак постоянно са били с теб и през това време са се държали сякаш не ходят - това е изпитание за тях - решили са по този начин да опитат да запазят приятелството ти.
Според мен иди и му се извини ,защото той няма да го направи ,поне докато е с нея - не![/quote]

Относно първото, вече два месеца минаха. Опитах почти всичко, дори покана за кино, театър, и му дадох дискета с фентъзитата, дето ги пиша (нещо което винаги съм му давал).
А относно второто, може и така да е, но аз вече знам. И защо аз да се извинявам? А и дори без нея се държи хладно. Каза ми, че било изпитателен срок. Заедно с ваканцията някъде се получиха вече шест-седем месеца, и все пак още ме отбягват и притесняват. Та аз знам и не съм направил нищо с което да им покажа, че не ги искам. Не спирам да им говоря и тъм подобните, не я вярна не я виждам изобщо, само когато е с него и то съвсем случайно. Измъчвам се за това, че те се притесняват заради мен. А още повече се притеснявам, че не ми го казват. Бих предпочел наведнъж всичко да си излеят, ама нещо стана и просто "мълчим и сме сами", както се пееше в една песен, ама само аз съм сам. Навсичкото отгоре намразих класа си, съучениците, училището, мнението за оня ми приетал падна, и май мо остнаха малко хора от даскалото с които мога да говоря, но ги виждам един път на ден и то само ако имам късмет. Поне остана един в класа, печен непокист ама е готино момче. Вярно и че той не ме разбира и отдавна не съм му казвал истината ама е идниственият ми приятел през седмицата в тъпото даскало. Защо всичко трябваше да става така?

[koalka]

Според мен не трябва дори и да се опитваш.Не ти си сгрешил,а и те явно не се интересуват много много.Приятелката ти има доста странно поведение и е явно,че и е все тая дали ще сте приятели.Бившият ти приятел пък те игнорира...Изчакай и виж дали те ще дойдат да говорят с теб.Ако не го направят много има здраве.Но задължително трябва да дойдат и да се извинят да това си държание.Ти не ги моли за нищо.Чувстват се може би гузни донякъде все пак.Но,както казах не е твое задължение да ходиш при тях и да им се молиш.

[quote{SeXy_BaBy}]Може би не са ти казали просто ,защото не са искали да те наранят.Все пак постоянно са били с теб и през това време са се държали сякаш не ходят - това е изпитание за тях - решили са по този начин да опитат да запазят приятелството ти.
Според мен иди и му се извини ,защото той няма да го направи ,поне докато е с нея - не!

Относно първото, вече два месеца минаха. Опитах почти всичко, дори покана за кино, театър, и му дадох дискета с фентъзитата, дето ги пиша (нещо което винаги съм му давал).
А относно второто, може и така да е, но аз вече знам. И защо аз да се извинявам? А и дори без нея се държи хладно. Каза ми, че било изпитателен срок. Заедно с ваканцията някъде се получиха вече шест-седем месеца, и все пак още ме отбягват и притесняват. Та аз знам и не съм направил нищо с което да им покажа, че не ги искам. Не спирам да им говоря и тъм подобните, не я вярна не я виждам изобщо, само когато е с него и то съвсем случайно. Измъчвам се за това, че те се притесняват заради мен. А още повече се притеснявам, че не ми го казват. Бих предпочел наведнъж всичко да си излеят, ама нещо стана и просто "мълчим и сме сами", както се пееше в една песен, ама само аз съм сам. Навсичкото отгоре намразих класа си, съучениците, училището, мнението за оня ми приетал падна, и май мо остнаха малко хора от даскалото с които мога да говоря, но ги виждам един път на ден и то само ако имам късмет. Поне остана един в класа, печен непокист ама е готино момче. Вярно и че той не ме разбира и отдавна не съм му казвал истината ама е идниственият ми приятел през седмицата в тъпото даскало. Защо всичко трябваше да става така?[/quote]Ами нямам представа.Просто нещата понякога нямат логика.Казах ти,ако искат да те търсят.Да не ти пука.Те са виновни,не ти.

[LO6IQ]

Незнам за вас но специално аз нямам такива приятели ,може да са малко но са истински приятели ... остави ги тези двамата да си се радват .. като скъсат те сами ще дойдат при теб , тогава ги отблъсни

[IKisseDAGirL]

ти вече си ги изгубил, а и какво се заблуждаваш, те никога не са ти били приятели
и не заради това, че са заедно (защото е трудно да избираш кого да харесваш), а заради факта, че са скрили връзката си и заради сегашното им отношение - не стига, че са виновни пред теб, ами и се правят те на обидените като не ти говорят и се държат студено

най-добре ги остави да си живеят живота, не заслужават вниманието ти просто затвори тази страница от живота си и се дръж с тях безразлично, като с обикновени познати от миналото, с които вече нищо не те свързва

След последната ми темичка нещата доста се промениха. Ще се опитам всичко да разкажа накратко. Така, след като с най-добрия ми приятел се скарахме, а два месеца по-късно разбрах, че той излиза с момичето което харесвах, живота ми отиде надолу.
След като разбрах за тяхната връзка, никой от тях не благоволи да ми обясни нищо. Момичето преди това ми беше обяснило, след като й казах, че я обичам много, че ще си останем добри приятели и сякъш нещата бяха такива. Аз, тя и най-добрия ми приятел се мотахме навсякъде заедно, нямаше седмица в която да не се видим извън училище (от едно даскало сме и тримата). Та малко преди ваканцията разбрах, че и двамата са намерили човека на своя живот. В началото на, учебната година разбрах, че те са гаджете, че всеки път като сме излизали тримата те са били гаджета. Малко се зашеметих и нещо се ядосах атски много. Реших да не им говоря. След един разговор по скайпа с момичето реших да пробвам да се сдобрим. Ама нещо не става. Бившия ми приятел нещо се държи хладно и притеснително, да не кажем, че все едно не ме познава от три години, вече четвърта. Никой от тях не ме заговаря. Само ако аз нещо ги поздравя и това е. Тя дори не ме погледна вчера докато той и още съученици играеха футбол. Кажи речи се бях забил пред нея. Гадно ми е за това, че и аз не я заговарям, но имам чивството, че разговора с нея няма да е приятен, не и като предишните. А истински гадното е, че не знам дали я обичам или не. В един момент ми липсва в друг не исакм ада я чувам. Него пък всякъш се опитвам да го игнорирам, понеже той го прави, но немога. Какво да правя? Не искам ад ги изгубя като приятели, но май се случи. Как да ги върна в живота си, а не да се разминаваме с едно здрасти и чао по коридорите на училището?

Не е болка за умиране. Преглътни го\я и си глей учението

[dream_dragon]

Не е болка за умиране. Преглътни го\я и си глей учението

То поне да учехме в моето даскало... Поне ми останаха съботите единствения ден в който мога да се усмихна искрено, макар че нещо и те почнаха да се скапват.

[BunnYY_f]

Според мен не трябва да им обръщаш внимание! Ако аз бях на твое място единственят разговор с тях би бил "Здравей" и това е! Не би трябвало да си късаш нервите заради тяхната постъпка- всеки прави грешки Трябва да ги преглътнеш и да гледаш напред

[dream_dragon]

Е нещата вече са ми ясни. Зарязвам ги, ако им трябвам, може и решат, че не са ме познавали може пак нещо да си говорим, ама това само с едно чао и сконфузно да се държат пред мен си е като лична убида.