Късно е за да пиша дълги анализи като друг път, но ще ти кажа че съм минавал през подобна ситуация и знам как сърцето ти казва, че може би все още има нещо, а след 3-4 месеца се оказва, че си си губил времето. Аз съм по малък от теб с вероятно 3-4 години щом ходиш на работа, но не намесвай лично отношения в професионалния си живот. Щом си бил толкова верен и влюбен, вероятно ще се появи и момиче, което ще ти върне изгубеното. Помни, че в природата всичко е циклично, така че след голямо страдание очаквай голяма радост. Между другото приказката за пироните на мен ми я разказа дядо ми когато бях малък, но скоро започнах да разбирам смисълът и. Няма да ти говоря за това как да я забравиш (момичето), невъзможно е. Ти ще я помниш цял живот, но гледай след време да си спомняш само хубавите моменти, защото те ще са "душевното ти гориво" когато имаш сривове като сега. Не е било правилно да и се развикваш и ти, защото агресията само поражда допълнителна такава. Отиди в една църква (джамия ) запали една свещичка. Разходи се след природата, като на някое място където си сигурен че никой няма да те види, сложи ръцете си в молитвено положение и си излей душата на Бог. Той дори може да не съществува, но това ще ти помогне да преодолеш мъката ("Споделена мъка не тежи.)