Не ви карам да четете. Но ако искате да знаете една урязана версия на любовта ми - ще ви хареса.

Всичко, което изписахте в темата съм го чувал. Но не съжелявам, че го прочетох/чух/ отново. ОБИЧАМ Я. МНОГО ПОВЕЧЕ Я ОБИЧАМ ОТ КОЛКОТО ПРЕДИ МЕСЕЦ, ПРЕДИ ДВА ИЛИ КОЛКОТО И ДА БИЛО. Човек наистина оценява това, което е имал едва след като го загуби.
Знам всичките и лоши страни. Много са! Понякога съм се замислял защо подяволите съм с нея, но в момента съм в такова състояние, в което не мога без нея. Тежко ми е.
Сещам се за всичките пъти през, които ме смазваше вътрешно перз изминалия месец, за всичките пъти през, които едва не се разплаках пред общ приятел(на нас двамата) защото пред него тя ми каза, че не ме обича, не иска да е с мен и какво още искам да ми каже, като в следващия момент "закача" общия ни приятел усмихвайки се така, сякаш пред нея не стои човек с който тя е била една година и сякаш той не е съкрушен. ТЯ Е УЖАСНА. НЯМА СЪРЦЕ. НЕ РАЗБИРА КАКВО МИ ПРИЧИНЯВА.
През изминалата година аз я пренебрегвах много пъти. Това ми е грешката. Твърде много пъти. Но когато има проблем мисля, че човек трябва да говори за него. Тя се е оплаквала хиляди пъти от мен на приятелите си, но на мен никога нищо не е казвала. Споделяйки с приятелите си тя е мислила, че аз я чувам и че и аз знам какво и е всеки път когато и каза, че не искам да излизаме защото .. .. ..
В момента съм готов да се променя. Напълно да се променя! Ценя я ужасно много. Приятно ми е да я чувам как говори, да я гледам. Само това ме кара да се усмихвам без да мога да се спра - да така е, когато се виждаме винаги се усмихвам толкова широко, че просто не мога да се спра. Но в следващия момент идва момента, в който тя ми казва, че не ме обича, че без мене по-добре, че без мен не се кара с роднините си, че без мен е наистина щастлива и че не страда, че предпочита да прави каквото и да било пред това да е с мен.
Не знам какво още иска от мен за да си я върна. ОСЪЗНАХ ВСИЧКИТЕ СИ ГРЕШКИ, ВСИЧКИ "МАЛКИ ГРЕШКИ", КОИТО ПРАВИХ, БЕЗ ДА ОСЪЗНАВАМ КАКВО И ПРИЧИНАВАМ И КАК СЕ НАТРУПВА. СЕГА НЕ МОГА БЕЗ НЕЯ, ИСКАМ ДА СЪМ С НЕЯ, ИСКАМ ДА Я ПРАВЯ ЩАСТЛИВА, ИСКАМ И АЗ ДА СЪМ ЩАСТЛИВ!
Но тя не ми дава втори шанс
ТЪПЧЕ МЕ по всякакъв възможен начин. Не знае какво е в очите ти да ти кажат, не те обичам след като сега си оценил човека и наистина искаш да си с него, а той ти казва, че иска да го оставиш намира за да излезе с "приятел" намира. Появява се и една ревност, но мога ли да ревнувам от наш общ приятел, с който тя предпочита да бъде? Един от приятелите ми ми каза, че най-вероятно той ме "замества", но аз не мисля така. Мисля си, че не ме е зарязала заради него и че той не би посмял. Не е такъв.

Деня в който се срещнахме тя ми каза, че предпочита всичко пред това да е с мен. Стана ми УЖАСНО КОФТИ. УЖАСНО. НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО Е. Спрях се и ми идваше да заплача. Тя си продължи по пътя а аз отидох на училище.
Избягах от един час за да ида до училището и и да и кажа какво чувсвам. Бях по-смел от всякога. Казах и че нищо не е като преди, всичко което преди ми е доставяло удоволствие ми е доставяло удоволствие само защото съм знаел, че НЕЯ Я ИМА И ВИНАГИ МОГА ДА БЪДЯ С НЕЯ. ЧЕ СЕГА КОГАТО НЕ МОГА ДА БЪДЯ С НЕЯ, КОГАТО ТЯ НЕ МЕ ДОПУСКА НИЩО НЕ МИ ДОСТАВЯ УДОВОЛСТВИЕ КАКТО ПРЕДИ. Казах и че не искам повече да се мъча, искам да сме шастливи - заедно.
Тя само ме отблъскаше и не нарпави нищо.
Вечерта била заета - за да излезе с "приятеля" си(само приятел).
Видяхме се 3мата, тя ме нарани по жесток начин и аз си тръгнах. Каза ми, че не ме обича, че не иска да е с мен, КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ ИСКАМ ОЩЕ ОТ НЕЯ ДА МИ КАЖЕ ЗА ДА Я ОСТАВЯ НА МИРА?! БЕШЕ НАЙ-УЖАСНИЯ МОМЕНТ В ЖИВОТА МИ. Едва не се разплаках на публично място.
След 5 минути вървене пеша аз си казах, че тази вечер аз ще дам всичко от себе си. Че няма да се дам (нещо много глупаво след онези думи) обадих и се по телефона и и казах, че ще я чакам на последната спирка до нея след като си свърши с разходката да се видим. Чаках я час и половина в голям студ. Намръзнах целия. Тя не дойде. Обадих и се по телефона, тя не ми вдигна. Настоях с второ обаждане, тя звучеше весела и ми каза "Кажи?!" попитах я къде е, тя ми каза на центъра. Аз и казах, че идвам и и затворих. Когато стигнах центъра и се обадих за да я попитам къде да сляза - на коя от 2те спирки, тя ми каза да се прибирам, "пожела" ми лека нощ и ми затовори.
Направих поредната грешка отново да я потърся в IRC и да и опиша колко добра е била към мен.
Грешката ми беше, че я накарах да се чувства като богиня. Да - богиня е за мен, но боговете не са несправедливи. Просто се престарах. Знаех, че след време ще я забравя, че ми трябват примерно 2 седмици и повече няма да страдам, но АЗ РЕШИХ ДА НАПРАВЯ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА СЕ СЪБЕРЕМ ОТНОВО. Вече нямам сили. Нямам желание. Тя ме е отблускала по толкова начини докато бяхме заедно - казваше ми, че след като завърши със сигурност заминава за друг град и ми казваше своите смели планове, без да осъзнава, че това означава, че със сигурност след края на учебната година ще се разделим. А аз как се чувствам като ми ги казва тези неща?! Не искам ли и аз да дойда с нея в София, например. Не искам ли с мен да е на квартира там, да работим заедно, да учим заедно? НЕ ИСКАМ ЛИ ДА СМЕ ЗАЕДНО, А ТЯ ПОДЯВОЛИТЕ НЕ ИСКА ЛИ?!
Защо когато сме сред приятели се държи надменно, казва "А той Пламен... еди си какво", а докато сме само двамата никога не ме убижда и когато имам чувството, че иска да каже нещо лошо тя казва няма значение и не иска да ми каже какво си е помислила за да не ме убиди. От къде идва този кураж когато сме в компания? Не трябва ли да е по-смела като сме само двамата и само тогава да ми казва каквото си поиска но пред хора да не НИ засрамва, защото засрамвайки мен тя засрамва и себе си. Или може би тя отдавна ни е имала за просто ей така? Може би е била с мен защото е нямало други предложения, а сега когато има вече не и пука за мен? Защо не и хареваше да ме прави щастлив и въпреки, че знаеше какво искам от нея една цяла година не се сети да ми направи малък жест?! Жеста е да си носи една диадемка. Много повеч ми харесва когато е с нея. Лицето и придобива друго изражение, което много ме радва. Тя една цяла година не си сложи диадемката, въпредки че аз в прав текст и казвах, че искам да е с нея. И когато се нацупвах и и казвах, че не ми е приятно че не е с нея тя ми казваш неща от рода на не я намерих и такива, а след като се скарахме и се разбрахме да е с нея тя започна да я носи, докато един път не дойде без нея и всички отиде подяволите, всичко кеото градяхме. Всичко се изпари. ВСИЧКО.
Не си заслужаваше да се мъча толкова много време за нея, не си заслужаваше да страдам, тя не е нищо необикновенно - има своите недостатъци и своите лоши черти. Причината да преживея всичко това толкова тежко бе, че заради мен тя наистина се караше със семейството си. Аз бях по-важен за нея и докато те и казваха да ме зареже тя беше с мен. ОЦЕНИХ ГО. Преглътнах всички пъти когато ТЯ ме е пренебрегвала, когато ми е било кофти, че не ме вмества в бъдешето си докато е все още с мен и няма проблеми(?!?), преглътнах, че разбра, че е с мен просто е така.
Дадох и достатъчно. Опитах се да и се реванширам, но тя не ми позволи.
ОБИЧАМ Я, заради всичко което направи за мен, но тя не ме обича. Не мога да го променя. НЕ МОГА. Нека и двмата си намерим щастието друга де. Там където наистина го има. Там където убидите не водят до раздяла. ТАМ КЪДЕТО ХОРАТА СИ КАЗВАТ ОБИЧАМ ТЕ ВЗАИМНО

Писах във форума не защото имам нужда от помощ, не защото нямам приятели с които да споделям, не защото имам нужда от съвет. А заради молбата на "Сашо от класа ми", тъй като каза, че има "пичове" във форума. Убедих се, че е така, благодаря на всички за отговорите. Дори на момичето с голямата душа, която е охладняла към приятеля си за 5 месеца(благодаря и че е прочела кавко съм написал)