Здравейте! Историята ми сигурно ще ви изглежда супер банална, но какво да се прави...Става въпрос за момичето, с което ходих допреди 2месеца, и за която смея да твърдя, че е първата, която ме кара да се чувствам така. Срещнахме се случайно пролетта, докато пътувах, и може би заради общите интереси, или...не знам, но почти веднага се привързахме един към друг...даже й бях посветил песен, изкарахме една страхотна седмица заедно в планината и изобщо всичко беше невероятно...Докато един ден тя не ми се обади да ми каже, че всъщност не е тази, за която я мисля, че съм заслужавал някоя по-добра и ми затвори...след което повече не съм я виждал. Дори нямах време да й обясня, че не мога да си "намеря по-добра", че точно тя е тази, която съм търсил цял живот...защото наистина вярвам, че е така. Много хора не одобряваха връзката ни, но не мисля, че това може да е причината да ме зареже така. Знам само, че тя правеше живота ми много по-смислен и по-добър, и сега просто не знам какво да правя...знам, че е погрешно, но започнах да пия много повече, не мога да спа нормално, просто постоянно мисля за нея....Искам да й кажа толкова много неща, поне да можеше да си поговорим, поне това....но тя съзнателно избягва всякакви контакти с мен, и не искам да й се натрапвам, това е детинско. Как мога да я накарам поне да ме изслуша, и аз да я изслушам, и да й докажа, че за мен никога няма да има по-добра от нея? Благодаря ви за съветите предварително