Аз си имам "душичка" до мен,но не бих казала,че е романтична и това ме натъжава.Той е невероятно момче,правил е жертви за мен (всъщност само една,която обаче никак не е малка и всъщност не знам дали може да се определи точно като жертва,но както и да е),от достатъчно дълго време сме заедно,изпитвам адски силни чувства,не си представям какво ще е без него....и все пак сме коренно различни Понякога,когато имам нужда от романтика,той въобще не е на тази честота и да това за мен е проблем! Защото за всичкото това време,той не успя да вникне в душата ми именно,заради това...защото животът му се променя твърде динамично....защото с всеки изминал ден пораства и това е нормално,а аз не искам да вървя ръка за ръка с тези промени...защото не ми е сега времето да размишлявам за живота след завършването,а се налага....защото 2-3 години не са нищо,но понякога се оказват всичко....и защото го обичам съм с него....
Връзките са коварни,радвайте се,че имате достатъчно много време за себе си и приятелите си