Аз съм на 20 и наскоро станах млад татко на син .Когато се разбра,че мойта е бременна майка и каза да абортира или да се маха и аз си я прибрах доволно,че дори се ожених за нея(тя е на 18 ).Най-щастливия ми миг в живота беше когато кръстихме сина на мое име,просто невероятно усещане е,да знаеш,че момченцето ти те чака в къщи при жената която обичаш.Направо летя като ходя,все съм всел,следвам висше и работя,нищо не ми тежи.Просто споделям,не се сдържах,исках да кажа само,че няма нищо фатално,фатално е само когато някой умре