нещо, което първо, че не е добре написано, и второ че няма смисъл...но за мен е важно посветено е на пра баба ми и за това реших да го пусна...

Моята молитва
Не ще излекува ни раните дълбоки,
нито изморената душа...
Но знам, че дори тялото ти да е старо,
от вътре пазиш младостта...

Недей се дава ти на смъртта...
Изгони я, както гонеше от душата ми страха
Не ставай част от вечността,
Аз още имам нужда от теб, тук и сега...

Не бабо, ти от нея недей да се боиш,
тя е само сън, безмислен и жесток.
Не за болката, а за мен ти мисли
Аз ще преборя с нейния порок...

Не ще те дам, не, не ще го сторя.
Не ще те пусна тъй да си отидеш.
За теб аз ден и нощ ще се моля
и смърт само в очите ми ще видиш.

...КЪСНО Е!...

Ще се изправя сама срещу света суров,
и истината с кървави устни ще отпия.
Ще посрещам със страх всеки изгрев нов
и за живота ти отнет аз ще се бия...